Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) категорично осъди всички опити за дискредитиране на една от най-авторитетните фигури в борбата с дезинформацията у нас – доц. Ралица Ковачева. Бившата главна редакторка на сайта Factcheck.bg, който от март 2024 г. работи с Meta, и уважавана университетска преподавателка стана обект на клевети, обиди и призиви за саморазправа през последните дни. Всъщност това важи за целия екип на сайта Factcheck.bg.
Доц. Ковачева не е част от екипа, който работи с Meta, но това явно не пречи да бъде обвинявана, че уж е цензурирала някого във Facebook. Нещо повече – има оплаквания от публични личности, които твърдят, че са били цензурирани от доц. Ковачева от 10 години, при положение че Factcheck.bg съществува от по-малко от четири, а партньорството с Meta е от едва 10 месеца. То бе удължено за още 12 месеца. Компанията майка на Facebook и Instagram обаче наскоро обяви, че спира проверката на факти в платформите си: В очакване на Тръмп: Meta спира програмата си за проверка на факти.
Именно съобщението на главния изпълнителен директор на компанията Meta Марк Зукърбърг стана повод за атаката срещу Factcheck.bg.
Неразбиране какво правят проверителите на факти
АЕЖ-България отбелязва, че е масово неразбирането какво точно правят проверителите на факти в социалните мрежи – или по-скоро какво не правят:
- проверителите на факти НЕ премахват съдържание;
- проверителите на факти НЕ блокират профили;
- проверителите на факти НЕ изтриват страници или групи.
Това го правят самите социални мрежи или техни подизпълнители. И това няма нищо общо с дейността на проверителите на факти. То е свързано с т.нар. “стандарти на общността”. Проверителите на факти нямат отношение към стандартите на общността и не следят за спазването им.
Още: Подарък за добре дошъл: Зукърбърг с 1 млн. за екипа на Тръмп, за да остави кавгите в миналото
Снимка: Getty Images
Ако независима организация за проверка на фактите установи, че публикация, която сте споделили, е невярна, публикацията няма да бъде изтрита, профилът ви няма да бъде блокиран, страницата ви няма да изчезне и т.н.
Всичко това може да се случи, ако нарушите вътрешните правила на социалната мрежа, но с това проверителите на факти нямат нищо общо – това е работа на самите платформи.
Още: Камен Алипиев: Махането на проверката на факти във Facebook прави нашата професия безсмислена
Какво правят проверителите на факти? "На първо място, те трябва да бъдат независими от платформите. Factcheck.bg е точно такава – нито Meta, нито който и да е друг партньор или трета страна не може да се меси в съдържанието и да влияе на редакционната политика. Всичко се решава в редакцията. Factcheck.bg сами решават кои твърдения да проверят и следват много строги правила и стандарти при този избор и при самата проверка. Цялата методология е описана подробно, а всяка година Factcheck.bg подлежи на одит от Международната мрежа на проверителите на факти и от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите. Всеки, който се чувства засегнат, би могъл да подаде сигнал към двете организации, които да проверят дали наистина българските проверители на фактите са спазили стандартите", обяснява АЕЖ-България.
Още: Европейската комисия глоби Meta с близо 800 милиона евро
Когато Factcheck.bg провери дадена публикация в онлайн платформа, с която е в партньорство, всеки, който е споделил невярната и подвеждаща информация, получава известие и покана да прочете проверката, направена от Factcheck.bg. Ако потребителят не е съгласен с изводите, може да ги оспори, като просто изпрати възражение чрез самата платформа. Всички възражения се разглеждат внимателно. Публикациите не се изтриват, но потребителите могат сами да решат да коригират или премахнат пост с невярно съдържание, който са споделили. Единственото последствие е, че ако дадена публикация е определена като невярна или подвеждаща, тя получава по-малка видимост. Това се прави, за да се избегне наводняването на пространството с дезинформация, посочват още от организацията, цитирайки позицията на Factcheck.bg.
Още: ЕК настоява онлайн платформите да увеличат инвестициите в проверката на факти
Снимка: Getty Images
В Европейския съюз много големите онлайн платформи като Facebook са задължени по силата на Акта за цифровите услуги да предприемат мерки за противодействие на разпространението на дезинформация. Тези платформи са частни компании, които работят за печалба, не би трябвало те да решават кое е истина и кое - не. По тази причина те разчитат на сътрудничество с т.нар. трети страни – независими организации за проверка на фактите. Тези организации имат екипи най-често от опитни журналисти.
"И дума не може да става за цензура от проверителите на факти, тъй като те не премахват, а напротив – добавят съдържание в социалните мрежи. Това съдържание помага на потребителите да направят информиран избор и да преценят на какво да се доверят", обяснява АЕЖ-България.
Още: "Възраждане" пак подлага журналисти на онлайн тормоз, АЕЖ реагира
Мощта на социалните мрежи и къде остават фактите
"Нуждата от изнесена от медиите проверка на фактите възникна именно поради възхода на социалните мрежи. Преди социалните мрежи нямаше проверители на факти извън редакциите, но нямаше и нужда, тъй като тази работа се вършеше от журналистите в медиите. В последните две десетилетия обаче ситуацията се промени коренно. Няколко много големи онлайн платформи концентрираха огромна мощ и позволиха всеки да създава и разпространява съдържание. Това, наред с положителните последици, доведе и до опасни тенденции, които засегнаха сигурността на много места по света, демократичните устои на обществата, здравеопазването и изобщо начина на живот на милиарди", пишат от АЕЖ.
Още: Мъск, Дуров и Зукърбърг в спор за свободата на словото, шефът на TED ги постави на място
"Проверката на факти, разбира се, не е панацея за справяне с дезинформацията. Опровергаването на една публикация, написана за минути, изисква часове или дни експертна работа и търсене на доказателства. Проверката на факти трябва да се комбинира с други инструменти като развитие на медийна грамотност, качествена журналистика, много по-голям ангажимент от страна на големите онлайн платформи, правителствата и наднационалните институции.
Снимка: Getty Images
Но проверката на факти има своето място и тя трябва да продължи. Затова Factcheck.bg се присъедини към разочарованието, изразено от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (ECFSN) по повод решението на Meta да прекрати Програмата за проверка на факти от трети страни “засега в Съединените американски щати”. ECFSN остро осъди изказването на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг, който сравни проверката на факти с цензура. Платформите трябва да поемат своята част от отговорността за борбата с дезинформацията и това минава и през сътрудничество с проверители на факти.
Още: Най-теглените мобилни приложения в България за 2024 г.: Изненадващ победител (СНИМКИ)
Освен Factcheck.bg друг партньор на Meta за проверки на български език е агенция "Франс прес". Всички партньори спазват едни и същи международни професионални стандарти.
"Тоталното разминаване между действителността и обвиненията, които се разпространяват срещу екипа на Factcheck.bg в последните дни, показва колко належащо е да проверяваме фактите. А това, че едни от най-големите разпространители на дезинформация атакуваха толкова яростно екипа на платформата, показва, че проверката на фактите е ефективна и пряко засяга онези, които умишлено разпространяват лъжи", завършва позицията.
Още: АЕЖ-България обучава журналисти и студенти на проверка на фактите
