Основният минус на предложените промени в Закона за вероизповеданията е, че се пренебрегват малките вероизповедания като католици, арменци и юдеи. Друг спорен момент е и ограничаването на заплащане на свещонослужители от чужди държави. Това заяви съветникът на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеденията доц. Михаил Иванов.
По отношение на религиозните училища и верозповеданията реакцията на държавата закъсня, заяви доц. Иванов. Щеше да се спести много обществена енергия и нямаше да се стигне до процеса с имамите в Пазарджик, допълни той.
Предложените промени от трите партии в Закона за вероизповеданията имат спорен аспект в отношение на това, че финансирането се предвижда да се определя спрямо броя на хората, изповядващи конкретното вероизповедание. Това ще доведе до дискриминация спрямо малките вероизповедания като католици, арменци и юдеи, допълни той.
Чуждото финансиране трябва да бъде регламентирано и контролирано, заяви доц. Иванов. Чрез законопроекта обаче има „половичнатост“ при финнасирането - деликатният въпрос е за заплащането на свещенослужителите, които на практика са можели да получават заплащане от чужбина. За пример той даде руските свещеници в руската църква „Св. Николай“ в София или католическия отец Паоло Кортези от Белене. Друг спорен момент е регламентът свещенослужителите, които не са граждани на България, да служат задължително с българин, предаде БНТ.
Няма да има проблеми спрямо големите вероизповедания, завърши доц. Иванов. Според него в дискусията за законопроекта трябва да се включат самите вероизповедания, каквато клауза присъства в предложеното законодателство.
Доц. Иванов изтъкна, че държавата трябва да лицензира и да се даде път на Висшия ислямски институт като висше учебно заведение и към него да се изгради богословска и научна изследователска база. Така той може да се превърне в обучителен център на Балканите.
