Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

„Призракът на Сталин” хвърля сянка върху днешна Русия

12 януари 2012, 13:13 часа • 6195 прочитания

Страстите и демоните на историята в лицето на Йосиф Сталин, наподобяващ персонаж от драмите на Уилям Шекспир, и на Владимир Путин, действащ в стила на Джеймс Бонд, са основните лица, с които ни среща книгата на Владимир Федоровски „Призракът на Сталин” (ИК „Изток-Запад”).

Повече от петдесет години след смъртта си Йосиф Сталин все още разделя руснаците. Според неотдавнашно изследване около 30% от населението го смятат за „кървав тиран, който е избил милиони невинни хора“. Мнозинството обаче – цели 35% – го отъждествява преди всичко с ролята му за победата през 1945 г. срещу нацистите. Макар мнозина руснаци да осъждат терора, репресиите и депортациите, те въпреки всичко ги оправдават, позовавайки се на необходимостта да бъде построена „една силна държава“ – отколешна идея фикс, владееща умовете в тази страна. Въпреки че казионният Институт по история към Руската академия на науките е предложила мавзолеят на Ленин на Червения площад да бъде закрит, а мумията на вожда на болшевишката революция да бъде погребана, днес в Русия продължават да съществуват най-малко тридесет музея, посветени на диктатора.

Според едно изследване на въпроса: „Кой паметник символизира най-точно днешна Русия?“ мнозинството запитани руснаци от дългия списък, който им е бил предложен, са избрали произведенията именно от сталинската епоха – най-много гласове е събрала прочутата монументална скулптурна композиция „Работникът и колхозничката”, посочена от 24% от анкетираните.

„Призракът на Сталин” е отрезвяващо изследване с 16 цветни илюстрации и пространен текст, разгръщащ обширно образите на „Бащата на народите” и на бившия агент на КГБ и тяхното въздействие върху народа, историята и икономиката на Русия.

Книгата отразява амбицията да се хвърли един нов поглед върху голям брой „утвърдени истини“, които обаче не отговарят на историческата действителност. В известен смисъл четивото е отговор на въпроса: „Какво не е трябвало да се прави?“ – парафраза на въпроса „Какво е трябвало да бъде направено?“, задаван твърде често в руската литература и в руската политика през конкретния период (от Русия на Лев Толстой и А. П. Чехов, през Сталиновия СССР и Путинова Русия).

Владимир Федоровски е подтикнат да напише книгата от куп драматични събития като убийствата на независими журналисти, отравянето на един бивш агент, хвърлянето на банкери в затвора, от една сурова действителност, белязана от призрака на Сталин и завръщането на КГБ...

*

„Който не съжалява за СССР, няма сърце. Който съжалява, няма ум.”

Владимир Путин

 

Деян Георгиев
Деян Георгиев Отговорен редактор
Новините днес