Спиралата на спад на Гърция отново се оказа начело на дневния ред на еврозоната. Икономисти и анализатори предупреждават, че страната е по-близо от всякога до това да остане без пари, а оцеляването на коалиционното правителство, дошло на власт само преди пет месеца, е застрашено.
„Парите на Гърция свършват. Сегашната стратегия наистина на работи и има значителен политически риск”, посочва експертът Танос Вамвакидис от „Банк ъф Америка Мерил Линч”.
Гръцката икономика разочарова във всяко едно отношение – ръст, безработица и намаляване на дълга, още от съгласуването на условията по първата спасителна програма. Дългът на страната, който в момента вече е най-големият в еврозоната, ще достигне 189% от БВП, съобщи в сряда финансовият министър Янис Стурнарас.
Това означава, че целите, съгласувани в рамките на спасителното споразумение, са базирани на твърде оптимистични прогнози. Приватизационната програма на страната също няма да заработи толкова бързо, колкото се очакваше. Гръцкото правителство иска две допълнителни години, за да постигне бюджетните си цели.
„Гърция най-вероятно ще получи следващия транш от помощта само, защото от интерес на всички е да задържат Гърция на повърхността до следващата оценка. Това е пример как нещата се закрепват криво-ляво”, казва Николас Спиро, изпълнителен директор на „Spiro Sovereign Strategy”.
Анализатори от „Креди Сюис” предупреждават, че ако Гърция получи отсрочка, то тя ще се нуждае от допълнително 40 милиарда евро. Те посочват, че 16 милиарда евро може да бъдат намерени чрез преразпределяне на средствата по сегашната програма, но ще бъде нужна „комбинация от мерки”, за да се финансира останала част от сумата. Една от мерките може да бъде опрощаване на част от гръцкия дълг или намаляване на лихвите по съществуващите заеми.
„Пазарите сега не са фокусирани предимно върху Гърция, тъй като се смята, че Германия по някакъв начин ще остави гърците в еврозоната до предстоящите германски избори. Но гръцкият дълг остава динамичен и неустойчив и ще бъде нужно ново опрощаване, а това решение е политически много трудно”, казва Вамвакидис.
Доверието в правителството е разклатено от ареста на журналист, който публикува „списъка Лагард” – списък с имената на близо 2000 богати гърци с пари в швейцарски банки, за да избегнат плащането на данъци.
Фокусирането върху укриването на данъците от водещи представители на гръцкото общество поставя лидерите на Гърция в неблагоприятна светлина, както в очите на страдащите от мерките за съкращения гърци, така и на международните кредитори. Укриването на данъци коства на Гърция около 28 милиарда евро годишно или около 15% от БВП на страната.
Коалиционното правителство, родено след отчаяната избирателна кампания през юни, наскоро изгуби подкрепата на двама членове на парламента, което намали неговото мнозинство до едва 27 гласа. ПАСОК, една от двете политически партии, които доминират в Гърция от десетилетия, все още колебае дали да подкрепи реформите. Демократичната левица заплаши да гласува срещу предложените реформи на пазара на труда, а за следващата седмица е свикана всеобща стачка, която ще засили натиска върху парламента по време на дебатите за новите мерки.
„Закърпването на положението може да не е достатъчно за това крехкото правителство на Самарас да остане на власт”, смята Спиро.
„Властта на трипартийната коалиция е слаба, в момент, когато й се налагат нови условия, а светлина в края на тунела почти не се вижда. Вътрешната политика и икономическите реформи в Гърция остават изпълнени с риск и несигурност”, добавя експертът.
CNBC
