Близо половината българи - 49% - се затрудняват да определят дали водят щастлив или нещастен живот. За щастливи се смятат 31% от хората у нас, а за нещастни - 15 на сто. 4 процента пък не могат да отговорят на въпроса. Това показва годишното глобално изследване "Край на годината" на УИН/"Галъп интернешънъл".
38-ото издание на изследването сочи, че щастието по света нараства, съобщава БГНЕС. С идването на края на 2014 г. 70% от респондентите в изследването казват, че са щастливи, което е с 10 повече в сравнение с 2013 г. От всички 64 002 интервюирани само 6% определят себе си като нещастни, в сравнение с 12% през миналата година. Тези, които са нито щастливи нито нещастни, остават на стабилни нива – 23% тази година срещу 26% през миналата.
Африка изглежда като най-щастливият регион през 2014 г. (83% положителни отговори), следвана от Азия (77%). Същевременно, респондентите от Океания, региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа са най-малко щастливи, респективно с 14%, 13% и 11% деклариращи, че са нещастни или много нещастни. Най-щастливата страна в Западна и Източна Европа е Финландия, където 80% от хората, декларират че са щастливи, но Финландия е леко по-назад в класацията от най-щастливата нация в света – Фиджи, където 93% от респондентите казват, че са щастливи или много щастливи.
Най-нещастната нация в Източна и Западна Европа пък е Гърция, където 24% от анкетираните заявяват, че са нещастни или много нещастни, което не е изненадващо предвид неотдавнашната икономическа криза в страната. На опашката на тази класация се нарежда Ирак, където близо една трета (31%) от всички интервюирани в страната заявяват, че са нещастни или много нещастни.
В глобална перспектива изследването сочи, че около половината (53%) от попитаните мислят, че 2015 г. ще бъде по-добра от 2014 г. – 5 пункта повече в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Делът на онези, които смятат, че идващата година ще бъде по-лоша, пада с 5 пункта в сравнение с миналото издание на изследването - до 15%.
Африка (75%) и Азия (63%) са най-големите оптимисти за следващата година. Обратно, Източна Европа и региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа се оказват най-песимистичните региони - съответно с 28%, 27% и 26%, които мислят, че 2015 г. ще бъде по-лоша от 2014 г. Нигерия се оказва най-позитивно настроената страна за 2015 г., като 85% от интервюираните там смятат, че 2015 г. ще бъде по-добра. Ливан пък е най-песимистичен - само 26% декларират, че вярват по-добрата нова година, а 52% смятат, че ще идващата година ще е по-лоша.
В изночноевропейския регион отговорите по тази тема са поделени по около една трета оптимизъм, песимизъм и "без промяна". На този фон българите изглеждат песимисти за 2015 г. По-малко от 20% от запитаните декларират, че следващата година ще е по-добра от предишната, над една трета са песимисти, а още толкова мислят, че годината ще е същата. 12% се затрудняват да отговорят.
В годината, в която отбелязваме едно столетие от началото на "Великата война" си струва да зададем на хората въпроса дали биха пожелали да се сражават за родината си. В глобален мащаб, отговорът е: 60% - твърдят, че биха взели оръжие за страната си, докато 27% не изразяват подобно желание.
Западноевропейците се оказват най-сдържани в желанието си да се сражават за родината - със скромните 25% желаещи, докато повече от половината заявяват, че не биха воювали за знамето си. Това ярко контрастира с отговорите в арабските страни от Близкия Изток и Северна Африка, където 77% заявяват желание да воюват за страната си. В азиатските страни този процент е 71%. В САЩ – 44% са готови да се сражават за родината си, докато в Обединеното кралство - само 27%, Франция – 29% и Германия – 18%. Въпреки добре известната склонност към неутралитет на швейцарците, 39% заявяват, че са готови да тръгнат на война за защита на родината си. За италианците се оказва, че нямат голямо желание да грабнат оръжието – 68% заявяват, че биха отказали да го направят.
В унисон с държавите от Европа в България се наблюдава сравнително нисък процент на хора, които биха се били за родината си. Всеки четвърти декларира, че е готов да хване оръжие, докато близо половината не биха го направили.
