25-та юбилейна експедиция на Антарктида установи, че връх Свети Борис е най-високият връх на остров Ливингстън. Това е едно голямо постижение за картогрфаската наука, каза проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт.
По думите му Антарктида има бъдеще и за разлика от България, където младите учени бягат от страната, се оказва, че на ледения континент те идват с радост да работят на българската полярна база. „Разбира се основното е научната програма.
"Имаше различни други задачи, които се изпълняват. Това е една цяла програма. Вътре завърши окончателно един алпинистко-научен проект. Там участваха известните ни алпинисти Николай Петков и Дойчин Боянов с фотографа Неделчо Хазърбасанов. Покоряването за първи път на такива български върхове като връх Силистра и като връх Свети Борис, фактически установи, че връх Свети Борис е най-високият връх въобще на остров Ливингстън. Това е едно много голямо постижение в географската и картографската наука в тази част на Антарктида. Представете си да се установи, че не Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров, а примерно връх Вихрен“, обясни проф. Пимпирев, цитиран от Фокус.
Той каза още, че една антарктическа експедиция винаги крие трудности, тъй като леденият континент предлага най-тежките условия за работа на цялата планета.
„Когато алпинистите изкачват върхове и то тествани за първи път, винаги се очаква да се срещнат някакви трудности. Това става и в другите планини, даже и в България, не само на Антарктида, където всичко е много различно. Но тук се показа голямата взаимопомощ“, каза професорът и посочи за пример ситуация, при която на преобърнала се българска шейна е била оказана помощ от страна на испански представители, които са се отзовали с две шейни от тяхната база.
„Взаимопомощта помогна този инцидент да се размине без някакви по-тежки последици. Винаги взаимопомощта и приятелството в Антарктида е основоположен фактор, без него не може да се работи в Антарктида. Именно това отличава от другите континенти, където преобладава завистта“, подчерта проф. Пимпирев.
На въпрос, свързан с глобалните климатични проблеми и сериозността от последиците им, професорът даде тревожна оценка. Според него негативните следи са видими с просто око и сочат за осезаемо намаляване на ледената покривка в Западна Антарктида, където е българската база.
Проф. Пимпирев каза още, че предстои работа по зазимяване на базата, а още тази година през ноември ще бъдат посрещнати новите български полярни изследователи.
