Спрени са интеграционните добавки на над 500 хиляди хора с увреждания. Това потвърди министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на заседание на ресорната комисия в Народното събрание, предаде репортер на БГНЕС.
До спирането на добавките се стигна, след като Върховният административен съд отмени начина на определяна на интеграционни добавки за транспорт и комуникационни услуги и отмени предоставянето на документ за получаване на помощ за образователни услуги.
„Най-важното за нас е бързото решаване на проблема, за да не се прекъсне изплащането на помощите. Както знаете, те са спрени и хората не са взели такива помощи за юни месец. Ние имаме много кратки срокове, в които трябва да действаме, за да не оставим над половин милиона хора с увреждания без помощ. Такива добавки се взимат от всички хора с увреждания, като всеки един от тях взима различен брой добавки, които се разпределят в съответствие с нуждите на лицето със затруднения. Министерството подкрепя предложените промени със съзнанието, че това е временно решение. Ние изработваме нов закон, където ще бъде разписана подкрепата на хора с увреждания“, каза социалният министър Бисер Петков, цитиран от БГНЕС.
Той уточни, че решенията на съда, с които се отменят надбавките за транспорт и комуникационни услуги са от 12.06 и в момента няма правно основание за тяхното отпускане. Петков подчерта, че 11 000 искания за надбавки са отхвърлени.
Омбудсманът Мая Манолова изрази съмнение, че т.нар. мерки, с които министерството цели да спаси изплащането на интеграционните добавки, ще създадат нов закон, който е противоконституционен и вместо да реши проблемите на хората с увреждания, ще доведе до хаос в системата.
„Проектозаконът, който се внася е в противоречие с Конвенцията за хората с увреждания, към която страната ни се присъедини през 2012 г.. Текстовете са и в противоречие на Конституцията ни и затова бяха отменени от съда. В момента ставаме свидетели на това, как се прокарва идеята да се вкарат отменени от съда текстове в закон, което е абсурдно. Никъде в този проектозакон не е написано, че тези мерки, с които ще се спасяват добавките са временни и имам лошото предчувствие, че като всичко временно и тези поправки ще останат постоянни“, категорична беше Манолова.
Тя настоя добавките да не са обвързани с минималния гарантиран доход, който е в размер на 75 лева и помощта да не се разпределя по равно на калпак. Омбудсманът беше категоричена, че този проектозакон няма да бъде готов до края на месеца и обвини социалното министерство, че обръща първоначално декларираната посока, че в центъра на закона ще е човекът с увреждания в противоположна посока.
В подкрепа на думите на Манолова се изказа и създателят на Центъра за независим живот Капка Панайотова.
„Тази помощ не е индивидуализирана както някой каза в залата. Тя се дава на базата на проценти и вид увреждане. Вторият проблем е минималният гарантиран доход, който хората с увреждания определяме като нечовешка придобивка. Пресметнете колко са 20% на 75 лв. Никой не може да се интегрира с такива суми. Министерството харчи 152 млн. лева за добавки, които обаче раздава поравно. Ето това трябва да се промени, защото години наред държавата ни лишава от възможността да се интегрираме, а това е наше човешко право”, заяви Панайотова.
От Федерацията на независимите синдикати подкрепиха проектозакона и призоваха да бъде ускорено приемането му, така че хората, които получават интеграционни добавки да ги получат и за месец юни.
На фона на разпалената дискусия проектозаконът обаче беше приет от комисията по труда, социална и демографска политика със 17 гласа „За“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“.
