Интересът към това как е устроено човешкото тяло, как функционират отделните негови органи не е от днес или дори не е от вчера. Това са въпроси, които човечеството си задава още от появяването му на Земята. За да намери отговор на тези въпроси обаче, то e трябвало да измине много дълъг път, за да достигне до онова, което ни представя изложбата, поместена на третия етаж на ЦУМ. Изложба, която ни представя анатомията на човешкото тяло с помощта на едно постижение, което превръща човешкото тяло с помощта на специална вакуумна техника и вграждането в него на силициев каучук, епоксидна и полиестерна смола в реален анатомичен препарат. Препарат, който е сух, без мирис, позволяващ от една страна „ограмотяване” на неспециалистите или пък използването му като нагледен и заедно с това истински препарат за студентите по медицина.
Преди да разкажа за впечатленията си от изложбата, ще си позволя, макар и да не съм анатом или свързан с медицината човек, да кажа няколко думи за началото на обучението по анатомия.
То датира още от около 500-та година пр. Хр., когато в Древна Елада е организирано училище за лекари, които изучават анатомия върху животни. Малко след 400-та година пр. Хр. Платон достига до убеждението, че трябва да се въведе разграничаване между тялото и душата. Тази двойственост тяло-душа е възприета в последствие и от християнството и интересуващите се могат да намерят в Библията множество текстове на тази тема.
Около 320-та година пр. Хр. египетският цар Птоломей организира медицинско училище в Александрия, в което се осъществяват дисекции на трупове на осъдени на смърт. Когато през 30-та година пр. Хр. римляните завладяват Египет, училището в Александрия постепенно загубва значението си. Това е последвано от един период от около 1300 години, в които водещи са текстовете на Гален (131-201 г. сл. Хр.). Гален е лекар, който следва в Александрия, но по-късно работи дълги години в Рим. Автор е на около 200 медицински книги, които определят мисленето и познанията на лекарите. След 1300 г. обаче в Италия се ражда Ренесансът.
Много художници, скулптури и учени започват да изучават човешкото тяло. Сред тях са такива титани на изобразителното изкуство като Леонардо да Винчи (1452-1519), Микеланджело Бунароти (1475-1564) и редица повече или по-малко известни художници. Всички те участват в дисекции на човешки трупове и рисуват всичко, което се разкрива пред тях в хода на тези операции. В университетите започват да се четат лекции, да се провеждат дисекции на мъртъвци. Това обаче се преследва от църквата, която трудно достига до идеята за необходимостта от тази дейност. Анатомичните изследвания обаче постепенно се превръщат в практика за бъдещите лекари. Може би първият, който поставя началото на анатомията като наука е Андрея Весал (1514-1564), който се обявява открито срещу ограниченията да се провеждат дисекции на човешки тела. Много професори по медицина завещават след своята смърт телата си на университетите, за да се осъществят с тях анатомични изследвания. Във Флоренция и Модена могат дори да се видят цели човешки тела, които са на възраст повече от 200 години, във вените на които са инжектирани разтвори на метални йони, които препятстват разложението на телата. Същото, заедно с тялото на един кон, може да се види и в Париж, като възрастта на тези анатомични препарати дори е вече на 250 години.
Малко известен факт е, че руснакът Никола Пирогов (1810-1881), чието име носи болница в София, е автор на книга, в която са представени повече от 200 схеми и рисунки на човешки тела. Сред тях е схема-разрез на бременна жена, която за съжаление е замръзнала в студената зима край Санкт Петербург.
Представената от американската компания Premier Exhibitions изложба на различни анатомични препарати, позволяващи изучаването на анатомията на човека, е плод на развитата от проф. Гунтер фон Хагенс техника на пластинация на човешките или животински тъкани. Той е роден през 1945 г. в Германия, а от 1965 г. следва медицина в Университета в Йена, намиращ се тогава в ГДР. Когато през 1968 г. войските на тогавашния СССР и другите социалистически страни навлизат в Чехословакия, фон Хагенс протестира чрез разпространяване на позиви. След това прави опит да премине границата на ГДР и да се установи в Западна Германия. Заловен е и е осъден. През 1970 г. обаче попада в списъка на затворниците, които биват откупувани от Западна Германия. Така продължава следването си по медицина в Университета в Любек, а през 1975 г. получава научната степен „доктор” от Университета в Хайделберг. Впоследствие започва работа в Анатомическия и патологичен институт на Университета, където през 1977 г. открива технологията за пластинация на тъканите. От 1996 г. той е гост-професор в Медицинския университет Далиан в Китай, както и в Анатомическия институт на Държавната Медицинска Академия в Бишкек, Киргистан.
На изложбата, организирана от американската компания Premier Exhibitions, са показани около 200 различни пластифицирани човешки органи и цели човешки тела. Всеки един от тях позволява на посетителя да се запознае с вида на мускулите и тяхната дейност, на отделни органи или пък на кръвоносната система на човешкото тяло, или дори на отделните органи или части от тялото. Сред представените образци са и такива, които са патологично променени следствие на различни заболявания. Това е чудесен начин за запознаване с промените, които настъпват при някои заболявания със съответния орган и имат много голяма познавателна стойност не само за студентите по медицина, но и за редовия посетител, който не е изкушен от медицината. Представени са и последствията от вредния навик да се пуши, което е онагледено с вида на белия дроб на пушача и този на непушача. Към същата категория бих си позволил да причисля и представените начини на хирургическа намеса.
Изобщо като човек, който възприема нещата откъм познавателната страна, изложбата предизвиква единствено възхищение и следва да бъде посетена и разгледана внимателно от всички, които биха проявили интерес. Както навсякъде по света обаче, където подобна изложба е представяна, освен възхита и висока оценка за представяното, на другия полюс възникват въпроси, мнения и аргументи за допустимостта на открито излагане на пластинирани човешки тела. Къде остава защитата на достойнството на мъртвия? Винаги в такива случаи, независимо дали става дума за религиозни, разумни философски или неутрални възгледи, на първо място следва да бъде употребявано понятието достойнство. Именно накърняването на човешкото достойнство на мъртвите или на техните близки е в основата на известно разколебаване за правото на представяне на целотелесни пластинати в подобни изложби, които са достъпни и за неспециалисти. Възражения за това могат да се чуят както от християнската църква, така и от политици, дори от медици и журналисти. Дори, ако се излезе от религиозната догма, че тялото е собственост на Бога и тялото на мъртвия следва да бъде обект на достойнство, то всеки, който по време на жизнения си път и в пълно съзнание, доброволно, в състояние на информираност за хода на технологията на пластифициране, обяви, че не възприема представянето на неговото тяло в различни изложби за накърняване на достойнството му, следва да бъде възприето като негово желание. А желанието на всеки човешки индивид следва да бъде уважавано.
И все пак, за да може да се изказва мнение относно ефективността на такава изложба, всеки трябва да я посети и да я оцени по достойнство.
Автор: Проф. Ивелин Кулев, Факултет по химия и фармация, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”
