Около един милион българи участват в корупционни сделки и равнището на корупция у нас не се променя съществено от 2012 година насам. Това е един от основните изводи на доклад на Центъра за изследване на демокрацията: "Корупция и антикорупция в България (2012-2013)", осъществен с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт".
Ако през 1999 година нивото е около 29 на сто, то сега е около 14 процента (един процент е равен на 65 000 души), отчете Александър Стоянов - директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията.
Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп.
Основна причина за това е липса на промяна в средата, която благоприятства това явление. Прозрачност, отчетност, отговорност и универсализъм са понятията, по които е правено изследването. Последното изследва в каква степен администрацията действа в полза на специфични интереси.
Не е регистрирана битка с монополите и сочените за олигарси в бранша, посочи Стоянов.
Корупцията вече е станала нещо като обичайно поведение. А у хората има създадена представа, че с корупция проблемите могат да бъдат решавани.
Все пак се отчита тенденция, според която хората все по-малко са податливи на корупция.
Директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова смята, че антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и комисията за конфликт на интереси.
Ръководителят на Фондация "Фридрих Еберт" в България Регине Шуберт изрази разочарование от резултатите заради това, че няма отбелязани успехи в борбата с корупцията.
Главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията, че ще има напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Засиленият интерес на политици и финансови-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващия я кадрови орган, задкулисните политичеси договореност и опити за влияние остават трайна практика, пише в представения доклад.
В него е уточнено, че изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор през декември миналата година показа, че "в условията на състезателност и публичност може да бъде предопределен и непрозрачен, особено ако състезателността е привидна, а процедурата е манипулирана".
