Днес трябва да се вдъхновим от Съединението и да имаме поне частица от волята и общественото съзнание на предците ни. Това мнение изрази пред Actualno.com кардиологът проф. Младен Григоров, който дълги години се занимава с каузата за паметниците на българската слава в Деня на Съединението, който ни напомня за датата 6 септември 1885 г., когато Княжество България се обединява с Източна Румелия.
Значението на Съединението е огромно
„За мен това е най-българският акт в цялата история на Третата българска държава. Причината е много ясна – тогава народът и политици, които са титани в сравнение със сегашните, взимат едно решение, което е против волята на всички съседи и на всички Велики сили до една, с изключение отчасти на Великобритания", обясни проф. Григоров.
Той обърна внимание, че практически Съединението няма противници в българското общество. Сегашното разделение, което съществува за всяко нещо, тогава го е нямало. "Тогава целият български народ е бил единен", подчерта проф. Григоров.
По повод празника той пожела на всички българи да не си губим паметта. ОЩЕ: Ако духът на Съединението възкръсне, ще победим демоните си
Паметниците и Съединението
Проф. Григоров обясни, е Паметникът на Съединението в Пловдив е най-известният, свързан с датата 6 септември 1885 г. „Вероятно и в град Съединение има такъв“, каза той. На професора обаче не му е известно да има други паметници, които да са пряко свързани с този ден.
Депутатите напуснаха сградата, на която пише „Съединението прави силата“ - знакът за България.
„Не си спазваме традициите. Нищо добро не чака народ, който не си спазва традициите“, смята проф. Григоров. По думите му в старата сграда на парламента трябва депутатите да си провеждат заседанията, колкото и да им е неудобно. ОЩЕ: Откъде идва изразът, изписан на Народното събрание - "Съединението прави силата"
„Крайно неудачно е преместването в бившия партиен дом, който си носи духа на това, което беше преди 30 години. Навремето, когато разрушиха мавзолея имаше разумни идеи. Все пак това беше сграда, правена от най-големия български архитект за онези времена. Тогава се говореше да бъде преустроена, да се ползва за музей на бойните знамена, за картинна галерия. Тогава обаче гракнаха големите демократи, че носи духа на миналото. Добре, сега като сградата на бившия партиен дом носи също духа на миналото – защо се навирате там?“, попита още проф. Григоров.
