Скок във времето на разстояние 40 години назад осъществиха официално в СУ „Петко Р. Славейков“ в Кърджали, чийто директор е Милко Багдасаров – областен лидер на БСП от 1995 година.
Деветите им класове проиграха открит урок по „Миналото днес“ на школата „ИстОрика“ с ръководител Димитър Димов с възстановка на всичките пόказни детайли от бита и начина на живот през социализма.
Учениците били с пионерски връзки, облечени в униформи като в онова време. Имало грамофони, стари радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и много други предмети, които вече не се използват. Имало също лозунги от времето на соца, боза, локумени вафли, милинки, банички, кифли. Учениците ги продавали на цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди. Два от класовете осигурили автомобили „Лада“ и „Жигули“, паркирани като музейни експонати.
Според думите на Димитър Димов учениците откликнали с ентусиазъм на предизвикателството да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и отчасти родителите им. Темата се превърнала в централна за семействата им. Разказвали им спомени, вадели от раклите предмети от това време, пренасяли ги с думи и усещания в едно друго битие, което никога няма да се върне.
На практика учениците в Кърджали са разиграли „розовата“ част от миналото на града, спестявайки на явно възторжената публика репресиите и гоненията на населението, което отказва да се преименува и което отказва да приеме комунистическия режим, довел до гибелта на 90 милиона души в целия свят – умни, интелигентни, скромни, но и непримирими хора.
(Портрети на жертви от т.нар. "възродителен процес" (Момчилград, 2018). Снимка: Дойче веле
Възрастните именно в Кърджали , които според ръководството на училището, са се радвали на „открития урок“ вчера, са свидетели на т.нар. "Възродителен процес" и „Голяма екскурзия“. С този мрачно-ироничен израз е наречен процесът на принудителното изселване на 360 000 души от региона, които е трябвало набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.
Причина за това събитие става на председателя на тоталитарния Държавен съвет Тодор Живков през пролетта на 1989 година, на 29 май, който призовава Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Само след няколко месеца – в края на август, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата.
В официалната позиция на българските власти за масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.
„Работехме денонощно, довеждаха цели групи хора с автобуси, които бяха принуждавани „доброволно“ да попълват заявления – иначе не ги допускаха до работното им място. Противопоставиш ли се – или в Белене, или бой до смърт в милицията“, разказва например Боряна Хъзова от Бенковски пред „Дойче веле“ преди година. Публикацията е озаглавена „България, 1984: Когато снегът почервеня от кръв“.
В онези смутни дни била служителка в администрацията, пряко ангажирана с насилственото преименуване на българските турци.
Тези, които не се подчинявали на заповедта, трябвало да стоят с часове навън в зимния студ, а после ги изпращали в лагер. „Онези с баретите действаха мигновено – водят някого да попълва документи, той се съпротивлява и… след минута вече го няма. Беше страшно, това не трябваше да се прави, мен ме беше срам“, разказва Боряна.
Тя не можела да си обърне езика и да назове някой свой съсед с новото му име, поради което и понесла наказания. „Бях между чука и наковалнята, бях заставена да им избирам имена… че коя съм аз? Беше ме срам от всичко! Огромна грешка на БКП и непростимо престъпление бе това, а наследниците ѝ още не са поискали прошка“, възмущава се тя. „Когато през 1989 г. започна масовата вълна на изселване към Турция, на хората им оставяха само по няколко часа да съберат най-необходимото и да поемат към нищото“, с болка си спомня Боряна.
Мюмюн Иляз, който е дошъл в кметския кабинет по личен въпрос, разказва своите преживявания от онези драматични дни:
„Връщахме се от работа с миньорския автобус от рудника на „Горубсо“, когато въоръжени войници ни взеха паспортите. Цяла седмица нямахме право да ходим на работа, а когато най-сетне го разрешиха, всяка сутрин трябваше да взимаме разрешителни бележки за излизане от селото“, спомня си 72-годишният Мюмюн Иляз, цитиран в същата публикация.
Въведен бил вечерен час, а за пътуване трябвало да се иска изрично разрешение от кметството. „Над 20 години бях работил с българи в рудника, приятелството ни е живо и сега. И те тогава плакаха заедно с мен, началникът ни се ядосваше на партията. Забраниха коленето на курбан по байрамите, молитвите в джамията, езика, погребалните ритуали, всичко“, разказва той.
Според него България е пострадала от всичко това: „Ако не беше репресията, хората щяха още да са тук и тази земя нямаше да е пустееща. Изтръгнаха турската интелигенция, а това бяха изучени в българските университети инженери, лекари, учители, агрономи, средни специалисти“, казва мъжът пред медията. След 10 години, прекарани в Бурса, съпрузите се върнали пак в Бенковски – заради въздуха на планината. За Мюмюн в България е най-хубаво, въпреки всичко преживяно преди години. „И сега сънувам ливадите на моето село, където в детството пасях животните, родината не се забравя“, заключава той.
(Законът, с който комунистическият режим в България е заклеймен като престъпен)
Именно поради събития като това, ведно с гоненията на интелигентната част от българското население, осъдено на затвор в Белене или на разстрел само заради непокорството и непримиримостта му с режима, и заради още много причини, подробно описани, през 2000 година бе гласуван Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Ето обаче как е представена „възстановката“ в сайта на Средното училище „Петко Рачов Славейков“ в днешния Кърджали:
„Учениците от четирите девети класа на СУ "Петко Рачов Славейков" върнаха времето с 40 години и се пренесоха в бита и начина на живот на хората в епохата на социализма. Идеята е на школа "ИстОрика" към най-голямото кърджалийско училище и по-специално на нейния ръководител Димитър Димов. Според думите му учениците откликват с ентусиазъм на предизвикателството да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и отчасти родителите им. Темата се превръща в централна за семействата им - разказват им спомени, вадят от раклите предмети от това време, пренасят ги с думи и усещания в едно друго битие, което никога няма да се върне.
Димов споделя, че нито един ученик или родител не е реагирал отрицателно на идеята. По-скоро всички се запалили от раз. Самата подготовка за участие във възстановката и открития урок "Миналото днес" не може да мине без участието на поне две поколения от семейство.
Пионерските връзки, грамофоните, старите радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и много други предмети, които в съвремието не използваме.
Особено голямо внимание от страна на публиката предизвикаха лозунгите от онова време, бозата, локумените вафли, милинките, баничките и кифлите. Учениците ги продаваха на присъстващите на символичните цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди.
Два от класовете пък бяха осигурили автомобили „Лада“ и „Жигули“, паркирани като музейни експонати. Проявата е предвидена не само като възстановка, но и като открит урок по гражданско образование, както и конкурс.
В един момент се сформира жури, което да определи победителя. Със задачата да преценят кой клас е най-подготвен са определени директорът на СУ "П. Р. Славейков" Милко Багдасаров и директорите на училищата - гости по Национална програма "Иновации в действие" - Весела Иванова от ПГЧЕ "Васил Левски" – Бургас, и Иванка Ваклинова от ПГ "Иван С. Аксаков" - Пазарджик.
Членовете на журито задаваха въпроси по представените предмети и разкази на учениците, за да определят победител. В края на краищата обаче не се наеха с тази отговорност поради изключителното старание на всички.
За деветокласниците това е ново предизвикателство, но за по-големите ученици в школа "ИстОрика" подобно събитие вече се е случвало. Затова и те получиха правото да излъчат победителя.
Теодора Шанева от 11"а" обяви решението на "по-старшите историци". Единодушно те определят за първенец 9-ти "б" клас - единственото чавдарче, ниските цени на хранителните продукти и "Лада"-та накланят везните в тяхна полза.
Наградата е еднодневна екскурзия до избрана от тях историческа забележителност в България в удобно време и според противоепидемичните мерки. Учениците нарекоха своята проява музей на открито "Миналото днес". Те споделят идеята, че за да напредва и да се усъвършенства както трябва, човек трябва да познава миналото и да се учи от него. Да уважава предците си и да проучи всяка гледна точка. Времето, което никога няма да се върне, е повлияло настоящето по неповторим начин, затова трябва да се знае“.
