Дори и век след трагичните събития от 1912 г. те все още влияят върху настоящето на фамилия Куентънс. Единственият начин да се освободи от призраците на миналото е да се разкрие истината…
Еди Куентънс е различна от семейството си на преуспели банкери. През годините семейната банка е успяла да се утвърди като предпочитан избор за богати аристократи и индустриалци.
Еди няма друг избор освен да се отдаде на фамилния бизнес – работа, която й се струва прекалено отегчителна. Но младата жена попада на неочаквани разкрития. Оказва се, че нейният дядо е сред оцелелите на Титаник и именно по време на трагедията се е сдобил с голямо богатство.
Твърдо решена да разплете мистерията на семейната тайна, тя се оказва в опасност. Младата жена трябва да приеме, че зад фамилия Куентънс не стоят чест и благородство. На кого да вярва - на своя брат близнак, на родителите си или на чичо си?
Луиз Патън е родена през 1954 година във Великобритания. Учи в девическа гимназия и завършва Оксфордския университет. През 1978 се омъжва за Джон Патън, представител на Консервативната политическа партия.
Авторката е внучка на заместник-капитана на Титаник Чарлс Лайтолър. Тя е една от малкото жени, заемащи управляваща позиция в британския бизнес.
Това е втората й книга, в която разкрива шокиращи факти около трагедията и твърди, че злополучният край на „непотопимия” кораб далеч не е просто нещастна случайност.
Истината за потъването на Титаник - интервю за вестник Telegraph
Луис Патън, чийто дядо е единственият оцелял командващ, разкрива истината около трагедията.
Всяко семейство има своите мрачни тайни, но обикновено те не касаят другите. Не е така обаче в случая на Луис Патън, която е водеща бизнес дама и успешен автор на криминални романи.
През шейсетте, когато Луис е била все още тийнейджър, баба й разказва семейната тайна, което от една страна срива авторитета на починалия й дядо, обявен за герой, а от друга може да промени история, разкривайки истината около една от най-големите човешки трагедии – потъването на Титаник през април 1912, когато губят живота си 1517 души.
Последиците от разкритията до известна степен обясняват защо Патън мълчи в продължение на повече от четиридесет години. Накрая решава да сподели със съпруга си и как реагира той? „Мисля, че каза „Слава Богу”. Сега 56-годишната Патън решава да изясни историята и пред света, публикувайки новата си книга "Леден блясък".
- Наистина ли смятате, че има какво ново да се каже 100 години след потъването на Титаник?
- Дядо ми е бил втори командващ на кораба. Бил е в каютата си, когато са се одарили в айсберга. По-късно е отказал да се качи на спасителна лодка и оцеляването му е щастлива случайност. Скача от потъващия кораб и първо е засмукан от водовъртежа, но после е изтласкан на повърхността от взривна вълна във водата. Намерен е от случайно минаваща спасителна лодка.
В качеството си на оцелял офицер е бил включен и в двете разследвания на инцидента. Питали са го дали е провел някакви разговори с другите командващи след сблъсъка. С други думи, разпитвали са го дали има представа какво точно се е случило. И двата пъти той е казала, че не знае, но е излъгал.
- Какво е знаел, а не е казал?
- След сблъсъка дядо ми слязъл в каютата на капитана, за да получи нареждания за използване на огнестрелно оръжие при евентуални безредици по време на евакуацията в спасителните лодки. Тогава му е обяснено какво се е случило: управляващият Титаник е изпаднал в паника при получаването на сигнала за наближаваща опасност и е поел по грешен курс.
Първоначално това обяснение звучи абсурдно, но представете си вие да управлявате най-скъпия лайнер в света по време на първото му пътуване. Напълно нормално е да се получи такава „ученическа” грешка в следствие от огромното напрежение.
Титаник е бил конструиран по времето, когато светът е преминавал от ветроходи към параходи. Дядо ми, както и другите от екипажа на кораба, са се обучавали на ветроходи. При тези кораби системата за управление е специфична – рулът трябва да бъде навит в обратната на желана посока (ако искаш за завиеш наляво, навиваш надясно). Сега звучи нелепо, но тогава е било така.
От друга страна, параходите са имали съвсем различна система за управление - като тази, която е използвана днес за автомобилите. Навиваш в посоката, в която искаш да отидеш. Още по-объркващо става, защото въпреки че Титаник е бил параход, системата му е била като на ветроход.
И когато се дава команда за променяне на курса, Хитчинс (мъжът зад рула) се паникьосва и обърква посоките. Разполагали са само с четири минути, за да променят посоката, и когато капитан Мърдок вижда грешката, прави всичко възможно да я поправи, но се оказва прекалено късно.
Титаник се е ударил в най-уязвимото си място. Екипажът е определил за колко време ще потъне. Но Исмей не е бил съгласен огромната инвестиция да стои насред океана, чакайки помощ и потъвайки бавно. Не е добра реклама! Затова дава заповед „Пълен напред”. Титаник е бил смятан за непотопим.
- Но защо баба ви не е проговорила след смъртта на съпруга си през 1952?
- Страхуваше се да не замени героичния му образ с такъв на лъжец. А майка ми, която също знаеше тайната, се чувстваше много неловко от това, че и аз знам. Тя се прекланяше пред дядо ми.
- Защо проговаряте сега?
- Всички други са мъртви. Въпреки че още чувам гласа на майка ми, която повтаря, че баща й трябва да бъде запомнен като герой.
- Това е история, която повечето писатели биха използвали веднага, превръщайки я в документалистика или мемоар. Защо я разказвате в роман?
- Защото аз пиша криминални книги. Имах идея да напиша трилър за семейство банкери с ужасна тайна, които са свързани с корабостроенето. Внезапно се сетих, че самата аз имам такава тайна и пак става дума за кораби.
- След всички тези години на мълчание, това вид пречистване ли е?
- Не, не съвсем. След като започнах да мисля на тази тема, почувствах, че го дължа на света. Ако утре умра, тайната умира с мен.
Цена: 15 лв.
Превод: Цветана Генчева
