Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Набиващото се на очи в Програмата за контрол на въздуха – ограничен капацитет

25 юни 2019, 16:15 часа • 2731 прочитания

Какво ще се случи с качеството на въздуха в България, ако не предприемем мерки съгласно предписанията на европейското законодателство (Директива EC2016/2284)? Парадоксално или не, но таблицата в пуснатата на обществено обсъждане Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха не дава много точен отговор.

В табличното резюме като коментар е записано, че не може да се направи количествено описание на очакваното подобрение на качеството на въздуха при запазване на настоящите мерки, защото имало ограничен капацитет за създаване на модели за качеството на въздуха. Програмата е изготвена по доклад на експерти от Световната банка, които изрично казват, че "констатациите, тълкуванията и заключенията, изразени в този доклад, не отразяват непременно мненията на изпълнителните директори на Световната банка или на правителството на България и МОСВ".

Извън тази невъзможност, в предложената таблица има и други такива, всичките поради "ограничен капацитет". Например – прогноза колко на брой ще са съответстващите и несъответстващите на изискванията за оценка райони и управление на качеството на атмосферния въздух. За сметка на това е отчетено подобрение в намаляването на броя на районите, където се превишават нормите за чистота на въздуха – от 2005 година насам. И още по темата липса на капацитет – той пречи да се установи какво е максималното превишаване на пределно допустимите норми за качеството на въздуха при въвеждане на допълнителни мерки. Няма и илюстрации, показващи очакваните подобрения в качеството на въздуха при въвеждане на допълнителните мерки. Липсват и прогнози за ефектите върху околната среда при въвеждане на допълнителни мерки.

Иначе основната цел на програмата е да се намалят вредните вещества във въздуха, като например фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди, а за база се приема нивото от 2005 година. Приложени са графики, като от тях личи, че при азотните оксиди най-високото ниво на замърсяване е през 2005 година, а през 2016 година за периода от 2000 година сме постигнали най-ниското ниво. Ако бъдат въведени мерки, до 2030 година ще има намаление до около 74 килотона, а ако няма – до 85 килотона, след като през 2005 година е било 183 килотона. Но има признание, че при ограничаването на фините прахови частици и амоняка е постигнат „минимален напредък“, но ако се въведат допълнителни мерки, намалението ще е 75%. А на отделна графика се вижда, че всъщност при фините прахови частици има само повишаване на броя на дните, в които има превишение на нормите – над 150 дни годишно през 2016 година, последната година в доклада.

Като посочени мерки за постигането на определените цели личат повторното включване към газоразпределителна мрежа, повторното включване към централно отопление, използване на модерни битови отоплителни уреди, най-вече чрез специално подпомагане, както и национален стандарт за въглищата.

А кои са българските градове с най-замърсен въздух според гражданската платформа за контрол AirBG - вижте в този материал!

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес