През 2012 година гърците възлагаха големи надежди на френския кандидат-президент Франсоа Оланд. С времето те станаха по-подозрителни към държавния глава, който във вторник направи официална визита в Гърция и който с времето прие по-реалистична линия спрямо Европа, която се доближава до позицията на Берлин.
По време на президентската кампания на Оланд през 2012 година гръцката преса изразяваше открита подкрепа към кандидата на социалистите. Думите му са „първата инжекция оптимизъм за Гърция от много време насам”, пишеше тогава ежедневникът „Вима”. „Катимерини” пък добавяше, че Оланд чува и уважава Гърция, а „Етнос” се въодушевяваше, че „Франсоа Оланд може да донесе искрицата”.
Когато гърците гласуваха за Оланд
През първото тримесечие на 2012 година „гръцкият проблем” бе наистина гореща тема. Тогава кандидат за президентския пост, Оланд се представяше като „приятел на гърците”. Емитиране на европейски облигации, подписване на пакта за стабилност, консолидация на публичния дълг с преки заеми от ЕЦБ за държавите, участие на европейските инвестиционни банки... Оланд представяше антирестриктивна програма в европейски мащаб, която очарова южните народи, сред които бяха голяма част от гърците.
„Франсоа Оланд наистина постави въпроса за нова политика, основана на икономическия растеж в Европа, което контрастираше със статуквото”, припомня Сава Роболис, научен директор на един от основните синдикати в Гърция, като уточнява, че „Франция вече се намира в противовес на Германия” за разлика от времето на френския президент Никола Саркози. В действителност, бившият френски президент имаше голяма подкрепа от гърците, когато бе избран през 2007 година, но през 2010 година гръцкото обществено мнение се обърна срещу него, след като той се присъедини към рестриктивната политика на германския канцлер Ангела Меркел.
Така, през май 2012 година избирането на Оланд събуди надежда у гръцкия народ, който видя края на политиката на икономии на двойката Меркози. Първото силно послание – след избирането си социалистът отпътува за Берлин, за да се срещне с канцлера Меркел. Пред нея той потвърди различията в позициите по гръцкия въпрос, както и отказа си да води политика, организирана единствено около икономиите. „Претеглям трудностите и страданията, която една част от гръцкия народ изживя. Сега искаме да им помогнем да постигнат икономически растеж. Трябва да изпратя послания в тази посока”, казваше тогава Оланд. Няколко седмици по-късно, на 28 юни, в Брюксел бе подписан „пактът за растеж”, който подпечата официално края на ерата „Меркози”.
Ограничена популярност
Осем месеца след избирането на френския президент популярността му в Гърция е по-умерена. „През миналия май гърците очакваха твърде много промени от президента на Франция. Оттогава обаче реализмът им се върна”, казва Георгиос Цогопулос от фондацията Eliamep. „Гърците знаят, че Оланд продължава да подкрепя Гърция, но не може да направи всичко за страната. Те са разочаровани, но това се дължи и на факта, че живеят в бедност и рецесия”, казва още анализаторът.
Посещение под знака на икономическото възстановяване
Въпреки всичко, Оланд получи добър прием в Гърция. С визитата си ден преди националната стачка на гърците, той иска да покаже подкрепата си към Атина пред трудните реформи и да възобнови отношенията между двете страни, което е добре дошло, смята Цогопулос. Посещението на Оланд идва и няколко дни след речта му в ЕП, в рамките на която френският държавен глава припомни приоритетите си за Европа – икономически растеж, трудова заетост и солидарност.
„Трябва да му дадем време, в момента той създава коалиции с Белгия и Испания, за да се пребори с политиката на икономии. По време на европейските избори през 2014 година това може да има голямо отражение върху посоката на европейските политики”, казва Роболис.
Трибюн
