Комисията за защита от дискриминация (КЗД) разпространи декларация в защита на програмния директор на БНТ1 Емил Кошлуков.
В документа, публикуван на сайта на КЗД, се казва, че той е станал обект на език на омразата и на дискриминационно отношение "заради изказано мнение и заявена ценностна позиция".
Припомняме, че програмният директор на националната телевизия показа среден пръст на Борислав Сандов, който му гостуваше за дискусия, посветена на протестите срещу застрояването на парк "Пирин". Поведението на Кошлуков изкара пред БНТ хора на протест, които отново поискаха оставката му като програмен директор. Самият Кошлуков вече се извини за неприличния жест.
От КЗД уточняват, че вземат отношение към езика на омразата в качеството си на национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза и апелират институциите, партии и обществеността да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика.
Комисията изброява няколко актуални примера за ескалиране на омразата до недопустими крайности. Един от тях е провеждането на Луковмарш, а друг - дебатът за Истанбулската конвенция.
"В иначе нормалния разговор и полемики по този важен въпрос се чуха много крайни позиции, които прекрачиха границата на демократичната дискусия и се трансформираха в език на омразата спрямо определени уязвими групи". Уместни тук са думите на Умберто Еко: "Ние трябва да определим границите на толерантността и за да направим това, ние първо трябва да знаем, какво не може да бъде толерирано", пише в обръщението.
Ето и пълния текст на позицията на КЗД:
Комисията за защита от дискриминация с тревога констатира ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявена ценностна позиция. Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза КЗД призовава обществеността, институциите, партиите и организациите да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика.
Фундаментален принцип, залегнал както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, е правото на свободно изразяване на мнение. То обаче не е абсолютно и носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които това право нарушава правата на другите. Именно това се случва със словото на омразата, което представлява категорична заплаха за достойнството на конкретни личности и цели социални групи. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с нея е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.
Констатацията на КЗД за зачестилата употреба на езика на омразата произтича от редица примери в последно време, при които публичното говорене и действие, в т.ч. и в социалните мрежи, ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да предизвикат ограничаване на участието на гражданите в демократичната дискусия в обществото.
Сред примерите за подобни прояви КЗД посочва предстоящото провеждане на станалия традиционен „Луковмарш“, който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности. Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. В иначе нормалния разговор и полемики по този важен въпрос, се чуха много крайни позиции, които прекрачиха границата на демократичната дискусия и се трансформираха в език на омразата спрямо определени уязвими групи.
Уместни тук са думите на Умберто Еко: "Ние трябва да определим границите на толерантността и за да направим това, ние първо трябва да знаем, какво не може да бъде толерирано."
В този смисъл КЗД с притеснение отбелязва и зачестилите прояви на ad hominem атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото. Отново във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод. Без значение дали изразяват позиция „ЗА“ или „ПРОТИВ“ Конвенцията, различни представители на обществеността са обект на груби нападки и критики заради изразената им принципна позиция по този въпрос. Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер.
Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание, от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия.
В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебат по важни за обществото теми (Истанбулска конвенция, БНТ и др.) се трансформира в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден. Комисията за защита от дискриминация призовава участници във всяка една обществена дискусия към спазване на демократичните норми на общуване, към зачитане на правото на мнение, свободата на съвестта и словото.
Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Призоваваме всички публични фигури към това да търсим заедно национално помирение. Защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: „Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най-голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие.” Някъде бе казано, че „правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски”.
