Как се отрази на психичното ни здраве липсата на социален живот?
Живеехме в свят, в който твърде често се оплаквахме от липсата на място. Няма място за паркиране, няма място в любимото заведение, пренаселено е в туристическите обекти, в магазините... Постоянната събитийност, движението от дестинация на дестинация и потъването в дигиталното прекалено добре маскираха самотата и трудното създаване на стабилни отношения... Това, което направи изолацията като механизъм за оцеляване в пандемията - оголи всички болни места на човешкото същество по отношение на свързването.
А физическите контакти и, по-скоро, силно ограниченото общуване как ни се отрази?
Липсата на физическо общуване много бързо създаде неподозирани дефицити, защото мозъците ни са свикнали да обменят феромони, да виждат движение и променлива среда. Да си сам вече не изглежда лукс. В изолацията хората работят много повече часове от домовете си. Процесите са ускорени, а времето за личността като свободно избираща - намалено. Огромен процент от младите и активно работещите хора споделят, че са започнали много по-интензивно да се притесняват за това как ще създадат партньорство? Дали изобщо ще могат да имат семейство? Започнаха да изпитват фрустрация от загубата на възможности да живеят отвъд стените на дома си, от усета за застой.
Това, което още направи изолацията е, че ни вкара принудително в съвсем нови стереотипи. В тях много от хората започнаха да губят навиците си. Едни живеят в хаос, защото не искат да поддържат дома-затвор. Други - в застой и летаргия, защото еднообразието изсмука смисъла. В следствие на това представите за възможностите много се изкривиха. Да отида на среща, да се се разходя с приятели... е много по-трудно осезаема реалност.
Много хора търсят „отпушване“ навън. Спортът, фитнесът, изразходването на физическа енергия помагат ли ?
Има едно мислене - “Срамно е да ходя сама! Всички ще си мислят, че отивам непременно да си търся половинка!”, “Забравила съм уменията и кое как се прави!”,”Особен смисъл няма в това да опитвам да създавам контакти! При мен винаги е все едно и също!”, “Как ще позволя да ме видят в лоша форма!?”, “Какво ли ще си мислят за мен, след като съм без опит в залата?!”...
Това са реплики-алогични умозаключения, които се оказват невидими, но сериозни блокади към преодоляването на самотността!
В залата контактите стават по-спонтанно и непринудено, защото движението на тялото освобождава и поведението. Смалява се личното пространство. Хората дават по-лесно достъп до себе си. Почти всички са отишли с една цел, която е физическа активност. Това сваля по-лесно бариерите и оценките, от които се плашим. В този контекст е и благотворното влияние на ендорфините от спортната активност, които намаляват критичността към околните. В резултат на това, хората много по-лесно са склонни да общуват, да дават полезна подкрепа за спорта, да си помагат. Ето го и пътя за създаване на контакти....
А отношенията в залата, контактите? Те фактор ли са?
В залата никой не приема или отхвърля човека по критерии самотен или свързан. Положителното възприятие от другите не идва от релефността и интензивността, с която тренирате, а от много по-лесни и прости фактори-усмивката, склонността да проведете кратък разговор или да дадете полезна информация, да отстъпите уред или да помогнете за използването на уред.
Във фитнеса всички хора са общност и идеята за степен на компетентност не е идентична с тази в корпорацията. В залата е мястото, в което никой няма да бъде отхвърлен заради липса на достатъчно умения. Напротив, точно усещането, че можеш да помогнеш и насочиш някого, дава положителна емоция на насрещният човек. По-реалистичното възприятие на жестовете и мимиките дава по-широк достъп на хората един към друг. Да не забравяме огледалните неврони, които хем ни дават способност да учим, в случая нови упражнения, нови движения, но по един много лесен и не насилствен начин привличат хората към нас.
Груповите тренировки ли са най-прекият път към социализацията в залата?
Изненадващо е как, когато менталната умора отпадне чрез спорта и човек сложи настрана проблемното си мислене, вижда много по-ясно и спокойно способността да се свързва с околните. И да, това се случва много плавно в груповите тренировки. Огромен процент от срамежливите хора, които не могат да общуват без конкретна задача или структура, намират спокойствие в общуването с треньорите. Този контакт се оказва важен и специфичен трамплин да се потегли и към по-спонтанни контакти, извън рамка.
Усещането за справяне, ден след ден, е това, което създава стабилна самооценка. Новото себевъзприятие дава и нови възможности в свързването. Когато се излезе от дигиталното и четирите стени, се усеща много по-интензивна свързаност с реалността, защото чрез действията отпадат алогичните умозаключения, които ни саботират.
Но как да се държим в залата? Има ли златно правило?
Първо, може да проверите кои тренировки са най-препоръчителни за вашето психично здраве и емоционална нагласа в момента на платформата, която създадохме заедно с фитнеси Next Level. Благодарение на въпросите, на които ще отговорите, ще получите и най-правилните съвети и насоки. Когато отидете в залата, задавайте въпроси, за да „опитомите“ мястото. Въпроси за тренировките и графика, за уредите, за груповите занимания.
Опитайте се да посещавате групата, която Ви кара да се чувствате най-комфортно. Така ставате част от груповата динамика и от общите планове.
Заедно с това, опитайте всички възможности във фитнеса, докато почувствате “Вашето”. Така ще се запознаете с много хора, ще придобиете опит, ще имате сигурност.
Не са нужни големи постижения, за да бъдете харесвани. Нужно е постоянство, за да създадете мястото си в залата и връзката с хората там, които искат същото като Вас..
