Конституционният съд отклони искането на служебното правителство за задължително тълкуване на чл. 59, ал. 2 от основния закон на страната. Става дума за въпроса, отправен от Министерски съвет към КС, допустимо ли е въвеждането на задължителна военна подготовка на гражданите със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили.
Определението е взето с единодушие на 4 април, става ясно от деловодството на КС. Така съдът не уважи искането на служебния кабинет да тълкува възможността да се пристъпи към задължително военно обучение в мирно време.
Делото беше образувано през януари тази година. Министерският съвет смяташе, че е от съществена важност дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност. В това число влизаше въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 1 януари 2008 г. наборна военна служба.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше задължително тълкуване на разпоредба от Конституцията, казваща, че "защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона", както и че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон".
Конкретният въпрос беше: "Допуска ли Конституцията въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?".
Производството сега е прекратено и искането е върнато на подателя заедно с препис от определението, се вижда в електронното деловодство на КС. Докладчик по делото е Соня Янкулова.
Конституционният съд се аргументира, че по принцип се тълкуват норми, които са неясни, а тази е напълно ясна. А именно – основният закон създава задължение за парламента да уреди със закон подготовката на гражданите за защита на отечеството.
Според съдиите разбирането на правителството на Гълъб Донев, че „воинските задължения“ значат само „задължителна наборна военна служба“, не намира опора в Конституцията. Конкретната разпоредба в нея възлага възможно най-широка нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, а и да подготовката им в изпълнение на това задължение.
Парламентът е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности, добавя КС и твърди, че може да се произнесе дали Народното събрание ги е спазило само когато има конкретен закон.
Парламентът е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите и възможни начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, се казва още в определението. Конституционните съдии прехвърлят топката обратно в полето на правителството и на парламента.
