Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
"Апартаментгейт 2.0" - този термин използва Емилия Милчева в авторски коментар в "Дойче веле" относно така добре познатата в България тема "изгодни имоти за политици". Поредната глава - за Асен Василев, Даниел Лорер и комисионните от винетки: Прилики с "Апартаментгейт": История с имот на Даниел Лорер
"Апартаментгейт" е политически тест, но не единственият
Изобщо не съм съгласен, че е 2.0. "Апартаментгейт" е в доста повече глави - не почна през 2019 година, тогава просто имаше звезден блясък, управленски печат, направо ГЕРБ: България през 2019 г.: Апартаментгейт (I част). В България да се осигуриш с жилище/имот е отдавна белег за национален манталитет. Ние сме така - да има за децата къща и да вземем най-много от имота с намсиколкото наследници-роднини. Къщите за тъщи откога-откога са се пекли преди 2019-та ...
Понеже всички сме много морални, хайде да бъдем честни и за 2.0 - кой иска да плаща 5 000 000 лв.? Ако може да не се плаща, винаги е по-добре. Ама морално, ама духа на закона - като виждаш, че ще те осъдят, законно действаш, по букви, не по дух (и по дух де, не баш законен) - разпродаваш, кешираш, прехвърляш и да те осъждат. Пари няма ... и не е морално само ако не си ти, който ще плащаш 5 000 000 лв. Вярно, ти, който не се занимаваш с милиони, си мнозинство - ама твоите проблеми са такива едни делнични, скучни, ако стигнат до 5 000 000 стотинки си щастливец отвсякъде: Бивша фирма на Асен Василев продала имот точно преди да ѝ се наложи да плаща дълг
Всички сме съгласни, че политиката е мръсна работа, но все искаме само и единствено чистота да се ражда от нея. Ами не става - затова е време този морал да го хвърлим и да видим какво можем да спечелим. Да търсим и намерим победителите. Големите майстори Не е лошо за тази цел да гледаме кой как се е справил с апартаментите и имотите. Който колкото по-добре се е уредил по буквата на закона (не говорим за морал, не говорим за морал, не говорим за морал - за него после), значи повече го бива в хватките и чупките. За политиката такива трябват - професионалисти в уреждането, а отличниците са тези, които не ги хващат в крачка.
Лошото е само едно - че политиката е умение да се уреждаш не само ти, ами да уредиш и обществото. И ако се увлечеш много по хватките и чупките само за себе си, а забравиш, че трябва да постигнеш реализацията на идеи и възгледи, които са хубави за мнозинството, тогава гориш. Исторически издържано във времето. Или по-простичко казано - като ще въртиш номера, гледай с тях да уредиш малко от малко и другите, особено които са те подкрепили и те подкрепят. Номерата на дребно не са за това, не става с тях - трупа ти се на сметката и накрая винаги плащаш.
В България обаче даже истински майстори в хватките не се задават на хоризонта - твърде често се оказва, че искащите да са такива гледат на едро, но мислят на дребно: Пропуснал ли е Костадин Костадинов да декларира гараж и пристройка? (ВИДЕО). А и тези, които са титуляри по стечение на обстоятелствата в момента, също не са кой знае каква по-висока класа - промяната се оказа силно дежа вю, както поизясни и Полина Паунова. А ние се чудехме защо 2 дни уж заинтересованият да се разбере Себастиян Бретшнайдер си мълчи, след като го потърсихме в LinkedIn с основен въпрос за какво съди бившата фирма на Асен Василев "СТВ Консълтинг" и то явно за милиони? Затова и гадната обществена сметка все пристига по-бързичко ...
Автор: Ивайло Ачев
