Изборите в Италия напомняха на комедия. Вината за това е на популиста Бепе Грило и на скандалния Силвио Берлускони. На победителя на изборите Пиер Луиджи Берсани няма да му е никак лесно.
Рядко изборите в страна, обхваната от сериозна криза, са съпроводени от подобен шум. Причината за това е Бепе Грило – по професия комедиен актьор, който пое ролята на антиполитик. Това му гарантира гласовете на много италианци, които с презрение се отвърнаха от цялата политическа класа в страната.
Вторият създател на скандали е Силвио Берлускони, който обеща на избирателите планини от злато и който благодарение на своя талант на шоумен успя да постигне нещо, което доскоро се смяташе за невъзможно – неговият партиен блок се оказа втората политическа сила в долната камара на парламента и първа в Сената.
Основният губещ на тези избори е действащият премиер на Италия Марио Монти. Неговото центристко движение се оказа едва на четвърто място. Човекът, който се ползва с огромно уважение зад граница, бе наказан от италианците заради провежданата политика на строги икономии.
Мнозина видяха в него преди всичко представител на интересите на финансовите пазари. Освен това Монти изгуби своя имидж на технократ, лишен от всякакво политическо честолюбие, тъй като по време на втората половина от неговия мандат като министър-председател ставаше все по-ясно, че „професоре” изобщо не е толкова аполитичен, колкото би му се искало да изглежда, а напротив – той съвсем целенасочено се стреми към водещата роля в италианската политика.
Както се очакваше, победител на изборите е кандидатът на Демократическата партия Пиер Луиджи Берсани. В съответствие с италианското законодателство неговата коалиция получава т.нар. „премия на мнозинството” – повече места в долната камара на италианския парламент.
Все още не е ясно дали този разностранен политически спектър, в който влизат както комунистите, така и депутати от листата на Монти, ще успее да формира дееспособно правителство. В страна с двукамарен парламент и нестабилни партии, където разколническите групи имат немалък потенциал за шантаж, пътят, водещ от изборите до формирането на правителство, е трънлив и сложен.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг"
