Последната премиера за сезона от театрална работилница „Сфумато” е „Кланица” на полския драматург, майстор на театъра на абсурда, Славомир Мрожек. Пиесата се поставя за първи път на българска сцена и се ползва с подкрепата на полския институт.
Ако отивате в царството на Мелпомена с нагласата, че ще срещнете отблизо любимите си актьори от сериала „Стъклен дом”, и ще отпуснете парата от напрегнатата седмица, ще останете крайно разочаровани.
Режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски си има позиция по въпроса.
Театрална постановка не е нещото, което трае час и половина през уикенда за почивка от службата и има за цел да развесели уважаемите зрители, които ще напуснат залата със смях и закачки и ще забравят какво са гледали мигновено.
Текстът, който е избрал, провокира и възбужда мислите ви, държи ви в напрежение, но не задоволява наготово.
Николай Ламбрев-Михайловски споделя, че ако Рей Бредбъри отдавна ни е предупредил какво се случва с флирта на книгите и огъня в "451 по Фаренхайт", то Славомир Мрожек с "Кланица" очертава една подобна реалност: срещата на изкуството с "касапщината" в живота.
То няма шанс да оцелее, ако кланиците и касапите мощно все повече завладяват територии. Системата отглежда постепенно и трайно тъпоумието. Модата от еднаквостта е навсякъде.
"Да съм в общото, да съм неуязвим, да имам удоволствието на деня, да имам най-голямата свобода - да съм капчица от безличието на работата, свободното време и още нещо, не помня какво..." - колко познато и топличко звучи, гали душичката отвътре. Да си различен обаче те обрича на страдание. Матрицата те изхвърля. Само най-издръжливите издържат, казва Славомир Мрожек.
В ролите ще видите петима негови студенти, завършили миналата година НАТФИЗ - Михаил Петров, Савина Бързева, Аделина Петрова, Александър Алексич и Ина Георгиева. Също и Веселин Мезеклиев, с когото 30 г. се разминават по театрите, за да работят отново заедно в „Кланица”. Сценографията и костюмите са дело на Чайка Петрушева, превод - Чавдар Чендов, музикална картина – Валя Бояджиева.
Снимки: "Сфумато"