На 28 януари 2025 г., Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) покани журналисти, за да представи находки от два от най-емблематичните археологически обекта през 2024 г. - античният град Хераклея Синтика край местността Рупите и Могила 1 в землището на с. Капитан Петко Войвода, община Тополовград.
На пресконференцията присъстваха доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, Димитър Бръчков, кмет на Петрич, Хараламби Мочев, заместник-кмет на Тополовград, проф. д-р Людмил Вагалински, ръководител на проучванията в Хераклея Синтика, Даниела Агре, ръководител на проучванията край с. Капитан Петко Войвода, Тополовград, гл. ас. д-р Петя Пенкова и Ренета Караманова-Златкова, реставратори, НАИМ-БАН.
На събитието бяха показани реставрираната глава на втората мраморна статуя от II в., открита от проф. Вагалински миналия септември в античния канал на Хераклея Синтика и златен масивен начелник от конска сбруя с изображението на змия от гроба на тракийски владетел, открит от Даниела Агре край тополовградското село Капитан Петко Войвода.
Изложбата "Българска археология", от която двата експоната ще бъдат част, се организира традиционно от НАИМ-БАН по повод деня на археолога, 14 февруари, и представя най-доброто от предходния археологически сезон. Тази година заедно с НАИМ-БАН свои предмети ще представят още 19 български исторически и археологически музеи. Изложбата ще бъде отворена за посетители от 15 февруари в Централната зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" 1.
Пробойните във финансирането
Снимка: БГНЕС
"Със сигурност през последните 5 години има сериозен проблем с финансирането на теренните археологически проучвания в страната. Въпреки разликите свързани с инфлацията, кризисния период след Ковид пандемията, почти няма увеличение на финансирането за археология, това, което е планирано като държавни средства към Министерството на културата", сподели директорът на НАИМ - БАН Христо Попов.
През 2024 г. финансирането на терените археологически проучвания попада в капиталовите разходи в държавния бюджет. Презумпцията е, че при прокарването на магистрали, газопроводи, електропроводи, железен път, водопроводи задължително се правят спасителни археологически проучвания.
През последните години техният брой нараства до около 500 годишно. В същото време планираните археологически проучвания на терен намаляват. Така за 2024 г. са планирани 5 млн. лв. за археология на терен, но реално са усвоени едва половината от тях - около 2.5 милиона лева. Вероятната причина е, че обикновено държавата не изпълнява капиталовата програма, за да държи дефицитът под 3% от БВП, пишат още от Mediapool.
За да бъде одобрен един археологически проект, са необходими 7-8 месеца и множество бюрократични спънки.
Първо има шест етапа за съгласуване на документите в Министерството на културата. След това се иска разрешение от Министерството на финансите за отпускането на парите, които са в капиталовата програма на държавата. При положителен отговор трябва да има решение на Министерския съвет, подпис във финансовото министерство и после отново в Министерството на културата.
"Не искаме кой знае какво, просто да прилагат Законодателството такова каквото е. То е ясно разписано и е добро", каза проф. д-р Людмил Вагалински.
Икономическият и културен принос на българската археология
Снимка: БГНЕС
Археологическите открития у нас допринасят за развитието на страната в няколко ключови аспекта. Благодарение на богатата ни история и преплитането на множество култури по нашите земи, датиращи още от епохата на палеолита, България е утвърдила мястото си на културната карта като кръстопът на цивилизации, оставили своите следи под формата на впечатляващи археологически паметници, уникални артефакти и културни пластове.
Разкопките, прочуването, реставрацията и популяризирането на археологическите ни богатства не само създава условия за популяризиране на страната ни като туристическа дестинация, но и поддържа националното ни самосъзнание, интересът и отношението ни към миналото и историята ни, утвърждава културната ни принадлежност и допринася за разширяването на познанията за живота на Балканите и в Европа. Липсата на финансиране и адекватно разпределяне на средствата за археология възпрепятства пълноценното разгръщане на потенциала на археологическите ни обекти и проекти.
Много значими обекти остават недоразкрити, неразвити или слабо популяризирани, което не само ограничава възможностите за културен туризъм, но и застрашава съхраняването на важни свидетелства за миналото.
Недостатъчната реставрация и поддръжка на съществуващите паметници често води до тяхното постепенно разрушаване, което представлява загуба за националното ни наследство и за световната културна общност. Нуждата от по-добра инфраструктура и целенасочена стратегия за управление на археологическите обекти е ключова, за да може те да се превърнат не само в културни, но и в икономически центрове.
Още вижте във видеото.
