Сбогуванията често са тъжни. Но ако изобщо се пролеят някакви сълзи заради решението на Силвио Берлускони да не се кандидатира за четвърти път за премиер на Италия, то те ще бъдат много малко.
Сриващите се рейтинги на одобрение най-накрая убедиха 76-годишния плутократ да промени изненадващото си решение от месец юли да търси политическо завръщане. След две десетилетия, белязани от липсата на действия, хвърляне на прах в очите и скандали, Берлускони загуби своето специално умение да печели.
Но ако наследството на Берлускони е токсично, то поне последните му действия дават шанс на неговата партия за обновление. Решението на бившия премиер да свика вътрешнопартийни избори, на които да бъде избран негов наследник, е последният шанс на партията да остане значима политическа сила. Изборите, които ще се проведат през декември, трябва да бъдат отворени и на Берлускони не трябва да му се позволява да играе ролята на кукловод. Този, който го наследи като лидер на дясноцентристите в Италия, трябва категорично да скъса с ерата на Берлускони.
Решението на „Ил Кавалиере” да подаде оставка е повратен момент в политическия живот на Италия. Лявото също преминава през собствен болезнен процес на подмладяване. Няколко други известни политици, които се бореха срещу Берлускони (като цяло без успех) след появяването му на сцената през 1994 година, се оттеглят. Битката за лидерския пост на Демократичната партия между нейния секретар Пиерлуиджи Берзани и Матео Ренци, младия либерален кмет на Флоренция, започна.
Италианската политика може да спечели от малко градивно разрушение. Но до момента кандидатите и от двете страни не успяха да представят убедителна визия за страната. Предизвикателствата пред Италия са огромни. Технократското правителство на Марио Монти може и да е възстановило част от доверието у финансовите пазари, но икономиката е изключително слаба и стандартът на живот се понижава. Без устойчив икономически ръст Италия няма да може да се разплати за огромния си дълг.
Би било неразумно от страна на всички основни партии да разчитат Монти да осигури всички икономически лекарства, от които се нуждае страната. Той има много ценни качества, но не е вълшебен целител. Нужно е правителство с ясен мандат, решено да държи в ред публичните финанси и да инжектира динамика в икономиката. Това означава, например, намаляване на данъците, свиване на размера на държавния апарат и стимулиране на конкурентоспособността на твърде регулирания пазар на труда.
Яркият Берлускони споделя по-голямата част от вината за стагнацията в страната през последните 20 години. От следващото поколение политици зависи да направят така, че следващите две десетилетия да бъдат качествено по-различни.
Файненшъл таймс
