Вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД) двойно и увеличаване на обхвата на социалните помощи до 4% от населението, който сега е 1%, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ). "Това може да стане неутрално за бюджета, тъй като има достатъчно прахосване по линия да другите програми и закони", заяви Петър Ганев от ИПИ, представяйки с колеги в БТА разработения от ИПИ нов подход към социалната защита.
"Има демографска политика, която изяжда една трета от бюджета на МТСП, има политика за хората са увреждания, която изяжда 40% от бюджета на МТСП, която е важна, но не е насочена към най-бедните и всъщност има една малка програма, 10% от бюджета на МТСП, която касае бедните", посочи той в обяснение защо от ИПИ предлагат за фокус подкрепата по линия на Закона за социалното подпомагане.
"МТСП до голяма степен е министерство на пенсиите, много по-малко - на труда и още по-малко - на социалната политика", коментира Лъчезар Богданов от ИПИ. Той уточни, че в бюджета за 2022 г. 40% са различни програми за хора с увреждания; това, което е за децата и семейството – 30% и различни политики за пазара на труда, а това, което наричаме "социални помощи" е малко над 10%.
Малко ресурс отива за подкрепа на хора в крайна бедност и е разумно е да се разшири обхватът на това подпомагане, категоричен е той. Според него, това може да стане с увеличаване на размера на гарантирания на минимален доход или ако се подкрепи в следващия парламент обвързване на подоходния критерий с линията на бедността.
При такъв подход, може да се надграждат индивидуализиращи коефициенти – брой деца, състояние на родителите, на жилищата. Това може да позволи да се разглеждат помощите за семейства с деца комбинирано – семейства с деца, помощи за отопления и месечното подпомагане може да бъдат разновидности и части от обща система с една входна точка, една рамка на критерии и обща оценка на потребностите на съответното домакинство, посочи още Богданов. Той е категоричен, че подобен подход би трябвало и може да се задейства в областта на социалните услуги и личната помощ и паричната подкрепа за хората с увреждания и възрастни хора с определени затруднения. "Трябва да бъде предложен пакет от помощ, а не отделни писти за администрациите и финансовите потоци", смята той.
От ИПИ предлагат редица мерки за отключване на потенциала на неактивните младежи. Близо половината младежи, които не работят и не учат, са в риск от бедност, предупреждават от Института.
"Ние сме с един от най-големите дялове на неактивни младежи в Европа. При нас те достигат почти 20% при широката възрастова група 15 – 34 г., т.е. всеки пети младеж в тази група не участва нито в образование, нито в пазара на труда", посочи Адриан Николов от ИПИ.
Коментирайки бедността на работещите и неактивните младежи, той отбеляза, че при неактивните доста голяма част са под линията на бедността, което ги поставя в порочен кръг – бедността не им дава възможност за образование, а липсата на образование ги задържа в бедността.
Затова от ИПИ предлагат допълнителен фокус върху задържането на децата в училище и предотвратяването на отпадането от обучение.
Според експертите на института, интеграцията на неактивните младежи не може да се разглежда отделно от интеграцията на ромите. От ИПИ препоръчват поставяне на по-голям фокус върху програмите за квалификация и придобиване на умения за сметка на директно създаване на субсидирани работни места.
Изготвяне на Националната карта на социалните услуги и по-голяма свобода на общините да дефинират нуждата от социални услуги на местно ниво и да оценят видимия и невидимия недостиг в системата, предлагат още от ИПИ.
До края на август ще бъдат публикувани докладите на ИПИ и предложенията им ще бъдат изпратени до институциите.
