Христо Монов е завършил психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършването си практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция. Христо Монов коментира извънредната ситуация, в която се намира страната и отражението й върху психиката на хората
Г-н Монов, как се отрязва карантината и липсата на работа въобще всичко това на човек?
Да, това е критична ситуация. А ние определяме, като критична, всяка ситуация, която по един или друг начин застрашава живота на хората. Няма да влизам по-нататък откъде е това „критична ситуация”, тъй като много хора се чувстват, че е застрашен животът им. Имат нужда от психологична подкрепа.
А как ще се отрази според вас, целият този трудов маратон, който провеждат лекарите през този един месец, ще има ли бърнаут ефект?
Дано не се стигне дотам, макар че не съм оптимист в тази си прогноза, тъй като те действително са от много време в една ситуация, различна от нормалния живот. Да, те имат нагласата, че трябва да работят в ситуации, които са различни от нормалния живот. При тях срещата със смъртта е нещо, което се случва много често, за разлика от нас, имащи други професии. Надявам се, че са взети някакви мерки, за да могат те да бъдат подпомагани в това да се справят в тази ситуация.
Малко са живите хора, които помнят такава ситуация на извънредно положение?
Ако се върнем към войната…това, което съм чел, което са ми разказвали, там е някак си по-различно – там има една реална заплаха, макар че в България военни действия не са се водили. Но е имало друг тип все пак някакви военни ситуации. Говорил съм с хора там, където е имало война, бомби… Тази визуализация на опасността по друг начин действа на психиката. И тя реагира, мобилизирайки други резерви. Ситуацията, в която сме сега е по-опасна за психиката, защото доказано е в психологията, че такъв нисък по интензивност, но дълъг по продължителност стрес е най-изтощаващ, с най-негативно влияние върху нея. При медиците и полицаите, това, което имат като визуализация на опасността, може би и като сложим професионалните им нагласи и опит, няма да им се отрази толкова негативно. Но от това, което от 13 март правя ежедневно, съм на мнение, че върху обикновения човек – този, който не очакваше по такъв начин да се промени живота му, последствията са много по- страшни. Според изследвания които четох на колеги, психологическия обществен срив ще е около юни. Интензитета на този стрес, нисък по същност, но продължителен по време, ще дава отражение на психиката на хората поне още 1-2 г., след този вирус и извънредното положение.
Източник: https://novapress.bg/
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 30 април
