Студентката в Нов български университет Мария Апостолиду (от гръцки произход) сравнява протеста на студентите с демонстрациите в Гърция през 1973 г. и тези в Чехословакия през 1989 г.
Ето и разказът на Мария Апостолиду, представен от Offnews:
Демокрацията произлиза от хората, упражнява се от хората и служи на техните интереси. Винаги, когато обществото е недоволно от представляващото го правителство, то има правото да изиска промяна на статуквото.
Месец ноември се асоциира с революционна атмосфера.
Ето някои факти:
Гърция, Атина, 14 ноември 1973 г.
Студентите от Политехническия университет не позволяват провеждането на лекции, заключват се в университета и наричат действията си окупация. Те са модерните „свободни окупатори“. В първите часове на окупацията е създадена “пиратска” радио станция и тя започва да предава в реално време всичко, свързано с окупацията, което обединява цялата нация. Протестиращите са подкрепени от студенти от цялата страна, както и от стотици други граждани, които изразяват своята солидарност чрез активно участие в тяхната борба. Студентските протести, започнали като окупация, прерастват в масова антифашистка опозиция и завършват с кръвопролитие по улиците на Атина, домът на демокрацията. На 17 ноември 1973 военни танкове разрушават входа, спецчастите на гръцката армия нахлуват в университета и насилствено извеждат студентите. В момента, в който студентите напускат сградата, стотици са застреляни в близките улици от полицията и военните.
17 ноември може да се характеризира като падането на фашисткия режим в Гърция.
Чехословакия, Прага, 17 ноември 1989 г.
Докато студенти протестират срещу комунистическия режим в страната, с намеса на полицията демонстрациите им са прекратени. Потушаване на демонстрациите води до започване на подобни акции в цялата страна. Това запалва искрата на Нежната революция, която води до мирното сваляне на режима.
България, София, 5 ноември 2013 г.
Студентите от Софийския университет окупират част от университета и по този начин изразяват несъгласието си с действията на правителството. В същото време различни университети в страната показват своята подкрепа и солидарност. Те се обединяват и организират в центъра на София редица събития като концерти, публични лекции и креативни флаш мобове.
Аз, като гъркиня, нося в кръвта си революцията. Преживяла съм модерни масови демонстрации както в университети, така и по улиците. Чувствала съм емоцията, която носи облакът на войната. Тук, в София, станах свидетел на друг вид революция. Такава, която представя исканията на студентите по артистичен, мирен и интелектуален начин. Видях със собствените си очи как гласът на студентите еволюира в нещо ново, по-велико, в което насилието и омразата нямат място. Видях как правото на свободно изразяване на мнение и формирането на различни гледни точки се обединяват в една обща задвижваща сила.
Студентите протестират по един техен уникален начин. За тях няма правилен или грешен начин. Те създават изкуство от ситуации на социално и личностно подтисничество – о, каква прекрасна възможност да създаваш – и вдъхновяват все повече и повече хора да се присъединят към тяхната кауза.
“Подобно на изкуството, революциите водят началото си от комбинацията между това, което съществува, и това, което никога не е съществувало преди това”, Глория Стейнем.
В края на краищата те са – всички ние сме, заедно в тази борба. Духът на единството може да спомогне за запазването на мира. Не можем да си позволим да загубим дори една душа. Дори единични инциденти, свързани с насилие, са недопустими в нашата борба. Защото болката от загубата на любим човек остава във Вселената завинаги и дори дори и да не очакваш да я изпиташ отново, тя се появява в най-лошите моменти. В моменти, в които всички са един. Ако един човек е всичко, което имаш, и го загубиш, оставаш без нищо.
Никога не съжалявайте. Никога не отстъпвайте.
Мария Апостолиду,
студент в Нов български университет
