Германският посланик в България Матиас Хьопфнер протестира срещу цензура, наложена му от редакцията на вестник "Монитор", който не е публикувал критичен към медията фрагмент от интервю с него.
На интернет страницата си посолството на ФРГ в София пише:
"На 23 октомври във вестник "Монитор" бе поместено интервю с германския посланик Матиас Хьопфнер. В интервюто посланикът изрази еднозначна критика към проблематичните структури в българския медиен пейзаж, която обаче не се появи в отпечатаната версия. Съществува подозрението, че в случая това съкращение е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата.
Директива 2.4 от германския Медиен кодекс, който е приет от Германския медиен съвет в сътрудничество с отделните медийни съюзи, в редакцията си от 03 декември 2008 г. гласи:
„Устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното.“ Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии".
Посолството публикува и пълния текст на писмото на посланика до главните редактори на "Монитор" Тодор Варчев и Петя Бахарова.
Ето и писмото:
"Уважаема госпожо Бахарова, уважаеми господин Варчев, интервюто ми, поместеното във Вашия вестник на 23.10.2012 г., предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост. Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.
Миналия четвъртък Вашата кореспондентка г-жа Тодорова ми постави въпроса, в кои области България се развива положително, и къде са необходими още подобрения. Когато в отговора си засегнах проблематичните структури в българския медиен пейзаж и споменах, че тези проблеми дори са се задълбочили след присъединяването на България към Европейския съюз, госпожа Тодорова ми зададе допълнителен въпрос. Как да се разбира това. Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично. Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно, какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категорично забранен в германското медийно право.
Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема. Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха. В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България. Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.
Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: "Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят." Моля за Вашето разбиране, че с оглед на случилото се известно време не мога да давам интервюта на Вашия вестник", пише в заключение Матиас Хьопфнер.
Редактор: Ивайло Кючуков
