Независима платформа за проверка на фактите стартира и в България. Factcheck.bg е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.
Целта на информационната платформа е да подпомага медиите в усилията им да предоставят достоверна и надеждна информация. Екипът се състои от опитни журналисти, преминали няколко нива на обучения. Те се ангажира с проверка на фактите в актуални новини, изказвания и публикации в социалните мрежи.
"Избираме твърденията, които да проверим, според тяхната актуалност и обществената значимост на темата или на източника. Наблюдаваме тенденциите в социалните медии, за да опровергаваме своевременно и с факти разпространяващата се дезинформация по важни обществени теми. Спазваме първото и основно правило в журналистиката – проверяваме фактите, проследяваме информацията, търсим източника и неговите мотиви", това заяви журналистът и основател на платформата Георги Марчев в "Студио Actualno".
- В Европа и по света отдавна има подобни платформи за проверка на информация. В България отдавна имаме нужда от такава платформа. Как се стигна до създаването й?
Инициативата е на Асоциацията на европейските журналисти. Факт е, че има търсене на проверена информация. Повечето европейски държави вече имат развити платформи, докато България и още няколко държави в Източна Европа са по-назад в създаването на такъв тип платформа, но същевременно с това са едни от облъчените от пропаганда, което води до желанието да има опровергаване на фалшиви новини и проверка на определени факти.
- Платформата функционира от май тази година, има ли вече интерес към нея, използва ли се активно?
Да, определено има интерес към платформата. Ние работим съвместно с новинарски сайтове, за да можем да им помогнем да получават и те информация по-сложни теми. Например последно писахме за „Зеления пакт“, който е много важна тема за България като страна с енергетика – въглищна и атомна. Такъв тип информация е важна, така че хората да са наясно какво се случва в света около тях, какво предстои в техния живот дори, защото в цели области като Стара Загора и Козлодуй това е приоритет.
От друга страна проверяваме и фалшиви новини и дезинформационни кампании, които се провеждат с доста голяма сила в България, особено в социалните мрежи, най-вече във Фейсбук, където има най-много българи. Има изключително много непроверена, лъжлива и невярна информация – и като текст, и като снимки. Изобщо облъчването е огромно, затова ние ще се стремим да проверяваме възможно най-много важна информация, така че хората да достигат до фактите.
- Сега сме в момент на предизборни кампании, броени дни преди поредните избори, за какви нива на дезинформация говорим там? И кои са другите сфери, които най-често проверявате?
Първо за изборите. Ние следим доста активно какво се случва в предизборната кампания. Има изключително много невярна информация от всякакви партии, не можем да кажем тази или онази. Опитът да достигнеш до повече избиратели трябва да е на база факти и проверена информация или вадене на злоупотреби. Но за съжаление доста от партиите използват откровено фалшиви новини и пропагандна информация, за да могат да увеличат броя избиратели, които да гласуват за тях.
Това не е само в България, да не излезе че само тук политиците лъжат. Не е и ново, че политиците лъжат. Въпросът е в начините, по които го правят. В момента едностранно, през всяка една социална мрежа, политиците могат да облъчват, без да има възможност журналист да зададе въпрос и без да има възможност за медийна проверка. Всичко се изсипва и много бързо достига до огромно количество хора, във Фейсбук има фалшиви новини, които достигат до милиони.
Другите теми, с които се занимаваме, разбира се коронавирусът. Когато започнахме през май месец тази година пандемията в България все още беше в пик, а и ваксинационната кампания течеше или поне имаше опити за такава. Знаете България е на едно от последните места по ваксиниране. Говорим за Западната цивилизация, защото няма как да се сравняваме със страните от Третия свят, където все още нямат дори достъп до ваксини. Ние трябва да се сравняваме с европейското семейство и западната цивилизация, към която се стремим.
За съжаление лъжливите новини, както за ваксините, така и за последствията от тях, облъчиха не малка част от хората. Дори да не ги наречем антиваксъри със сигурност тези хора се страхуват, защото са прочели оттук-оттам, че има чипове във ваксините, че се умира след ваксинация, че не те защитава достатъчно, че има блутут (bluetooth) връзка, която те проследява, защото в тялото ти вече има инсталирано устройство, изобщо всякакви неверни информации, които е нормално да накарат хората да се страхуват.
Друга актуална тема, която засегнахме, беше за Македония – вечната българска тема, на геополитическо ниво кой кого натиска. Външният натиск – дали от Америка, дали от Русия, и там има доста спекулации с оглед отново събиране на политически дивиденти.
- Имате ли обаче инструмент за противодействие? Доказвате например, че една новина е фалшива или манипулирана, публикувате го в платформата и какво следва? Търсите ли институциите, свързвате ли се със сайта с искане материалът да бъде свален?
На този етап само публикуваме в нашия сайт и във Фейсбук страницата ни. За напред се надявам да имаме и възможност да ги спираме, но това е все още в бъдеще време. Така както го правят международните платформи, например AFP в момента имат български вариант на сайт, който проверява фалшива информация.
Доколкото съм запознат те работят със социалните мрежи, така че да има предупреждение, когато видиш дадена новина, преди да я споделиш системата да ти каже „това не е вярно“ или директно да я свали. Надявам се да стане и при нас, да се развиваме успешно и да изградим доверие в хората, за да стане дотолкова достоверен източник на информация, че да можем да противодействаме все-повече.
- Колко голям е екипът ви? И каква е методологията на работа? Имате ли инициативност да проверявате сами различна фактология или действате само след подаден сигнал?
Проверяваме сигнали, подадени от журналисти и обикновени хора, но и ние самите търсим активно. Когато започнеш да ровиш, изскачат всякакви небивалици, някои от които доста добре написани. Наистина подвеждащата информация не е само очевидна – с бомбастично заглавие, удивителни и на два клика разстояние, за да разбереш, че това не е публикувано в нито един достоверен източник.
Има фалшиви новини, които са представени по-интелигентно, вплетено е нещо вярно, нещо невярно, и е интерпретирано по начин, по който намеква невярно. Т.е. не е толкова просто, самите фалшиви новини използват доза истина. Но това са си пропагандни начини за злоупотреба с информация, известни откакто има мейнстрийм медии. Обикновените хора знаят за хитлеровата пропаганда и всякакви други тоталитарни режими, които използват различни начини за фалшифициране на информация и пропагандиране на техните тези на база на лъжливи интерпретации или даже понякога на база на изкривени истински факти.
Хората могат да ни изпращат сигнали в нашата платформа, имаме специален бутон, където могат да споделят информацията, която ги притеснява. Ние отговаряме на всеки един човек, който ни е изпратил информация за проверка. Някои от тях дори развиваме в голям текст, за да достигне до максимален брой хора. Има и сигнали, които отнемат повече време за проверка, така че хората да имат търпение.
Екипът ни е от няколко души. Главен редактор е Ралица Ковачева, аз, Мина Киркова и Божидар Ангелов сме автори. Имаме и човек, който ни помага с онлайн инструментите, с които да диагностицираме проблема – доколко човека стига дадена фалшива новина и начините, по които се е разпространила, защото това също е пропаганден механизъм – не само да я създаден, но и да съумееш да я разпространиш максимално бързо и до най-много хора.
- „Силата на дезинформацията е в количествата лъжи, с които ни залива. Силата на утвърдените медии е в качествената журналистика, основана на проверката на фактите.“ Това е цитат от вашата платформа. Смятате ли, че тя би помогнала да спрем да изпадаме все по-надолу в класациите за свобода на медиите?
Тежък въпрос. Свободата на медиите не е свързана само с фалшивите новини. Фалшиви новини винаги ще има, въпросът е в тяхното количество и тяхното облъчване и придобиването на легитимност.
Когато в различни сайтове и медии, които назад във времето са били достоверен източник на информация, но в момента прониква дадена фалшива новина, тогава причините са няколко. Една от които е трудно справяне с новата среда, на журналистите им е все по-трудно, затова ние се включваме, за да им помогнем.
Понякога репортерите на терен нямат достатъчно време да проверят нещо сложно, особено по обемни теми, например „Зеленият парк“, който в следващите 10 години предстои да промени много сектори в ЕС. Но когато сме изградили доверие в тях, те лесно ще повярват на нашата информация, а няма огледално да споделят информация от политици, които злоупотребяват в желанието си за запазване на статуквото, защото имат изгода от него.
Трябва да има проверена информация във всички мейнстрийм медии. За съжаление това не е така, но причините са както в информационната среда, така и в собствеността на медиите. Това продължава да е голям проблем. Независимо от множеството продажби на медии през изминалата година, ние все още не знаем със сигурност за всички кой е собственик и кой има влияние. Всяка медия може да взема позиция, въпросът е да знаеш кой седи зад нея и какви ценности изповядва.
Няма значение леви, десни, центристки, либерални или консервативни. Въпросът е да има плурализъм, но той изисква едно основно нещо – да работиш с факти и проверена информация. Всеки може да защитава например традиционното семейство, но не можеш да обвиниш ЛГБТ обществото, че са педофили. Фактите трябва да надделяват в аргументацията. Същото важи и за медиите – не трябва да са просто огледало на политици и институции, те трябва да имат аргументирани и проверени новини. Това е единственият начин да се подобри медийната среда в България, плюс ясна и прозрачна собственост.
- А какъв е съветът Ви към обикновените хора, които вероятно в даден момент неволно стават част от разпространителите на фалшиви новини, особено в социалните мрежи. Как те да разграничат вярна от невярна информация?
Това е много трудно, защото за съжаление в България няма образование по медийна грамотност или поне опитите за такова не са толкова широко застъпени. От друга страна възрастните хора са страшна жертва на тези фалшиви новини, защото достъпността до Интернет вече е много широка. Много често нашите баби и дядовци, които все пак откриха Интернета, са облъчени и са в риск да бъдат потенциални разпространители.
Първото нещо, за което трябва да се следи, са многото удивителни в заглавие. Те веднага трябва да провокират съмнение, също и когато сайтът е непознат сайт. Винаги проверявайте заглавието в Гугъл, за да видите дали тази новина я има и някъде другаде. И ако я има, то отново ли е в неизвестни сайтове или е в достоверна медия. Тук вече стигаме до въпросът кои медии са достоверни и става страшно.
Думи със емоционален заряд като „шок“, „сензация“, „само сега“, „вижте тук“ те също са признак за рисково съдържание. Винаги се съмнявайте, дори да е медия, която следите и спазвайте златното правило за проверка на информацията от няколко източника. Например ако пише, че някоя държава ни напада, а навън няма самолети, вероятно е лъжа, както се казва: „когато ти кажат по телевизията, че навън вали, отвори прозореца и провери наистина ли е така“.
- Платформата Factcheck.bg е с европейско финансиране, осигурено за периода май-септември 2021 година. Как ще се издържате след това и има ли шанс да спрете работа?
Работим така че да не приключим след септември. Само това мога да кажа за момента. Надявам се да успеем да се справим.
Интервю на Габриела Андреева
