Докато вниманието е насочено към президентските избори в САЩ, в Европа ще има друг важен вот, този път в гръцкия парламент, който може да се окаже също толкова решаващ.
Гърция вече пета последователна година е в рецесия и гръцките политици в сряда вечерта трябва да гласуват нов пакет със съкращения и данъчни увеличения в размер на 13,5 милиарда евро. Това е четвъртият подобен пакет от началото на дълговата криза преди три години.
В неделя ще се състои втори важен вот – по бюджета за 2013 година, предложен от премиера Андонис Самарас.
Сред новите мерки са увеличаване на възрастта за пенсиониране с две години от 65 на 67 години, съкращения на заплатите и пенсиите и поредно увеличение на данъците.
И реформите, и предложеният бюджет трябва да бъдат одобрени от парламента, за да може Гърция да получи следващия транш от финансовата помощ в размер на 31,5 милиарда евро, чието отпускане се бави от края на септември. Без тези средства Гърция ще остане без пари до средата на ноември, заяви премиерът Самарас и предупреди, че страната може да се потопи в хаос.
Докато коалиционните партньори все още се колебаят, Самарас настоя, че тези съкращения ще бъдат последните, като единствената друга опция е излизане от еврозоната, което ще доведе до спад на стандарта на живот с 80%.
„Обещахме, че ще избегнем излизането на еврозоната и точно това правим. Това е нашият абсолютен приоритет. Ако не го постигнем, всичко останало ще бъде безсмислено”, добави Самарас.
Но дали парламентарният вот ще гарантира бъдещето на Гърция в еврозоната?
Мнозина анализатори казват, че членството на Гърция в еврозоната не е заплашено в краткосрочна перспектива. Въпреки силната обществена съпротива, изразена чрез 48-часова всеобща стачка, организирана от двата най-големи профсъюза в Гърция, очаква се мерките за съкращения и бюджетът да бъдат приети.
От гледна точка на „тройката” – инспекторите от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято работа е да гарантират, че Гърция ще може да върне дълговете си, ключовият въпрос не е дали мерките ще бъдат одобрени, а дали ще бъдат приложени.
Ако Гърция не е постигнала достатъчен прогрес в реформирането на своите финанси, то тогава „тройката” не може да одобри бъдещото отпускане на нови спасителни траншове.
Панос Скурлетис, говорител на основната опозиционна партия „Сириза”, смята, че е малко вероятно мерките да бъдат реализирани.
„Тези мерки може да бъдат гласувани, но няма да влязат в сила, тъй като търпението на гърците свърши”, каза той.
Икономистът от „IHS Глобал инсайт” Диего Искаро също е песимист: „Истинският проблем с Гърция е изпълнението. Това е дълбоко вкоренен институционален проблем, който прави изпълнението на реформите трудно. Например, въпреки че данъците се увеличават, събираемостта намалява, тъй като нивото на укриване на данъци е високо”.
Според Искаро за оставането на Гърция в еврозоната е нужно „значително опрощаване” на дълга. Това обаче е „политическа отрова” за по-силните членове на еврозоната като Германия. Освен това може да послужи като основа за други проблемни страни, като Испания и Италия, да договорят подобни споразумения.
Най-вероятното приемане на мерките за икономии и вотът по бюджета ще бъдат просто следващите стъпки в гръцката история, а не окончателен завършек.
„Това е като да се лепят една върху друга лепенка след лепенка. Изглежда, че Гърция няма административната структура, за да изпълни своите обещания. Вотът печели на Гърция време. Но е нужна истинска битка, ако иска да остане в еврозоната”, казва икономистът от „Инвестек” Виктория Кларк.
ВВС
