Създаването на специална комисия по въпросите за шистовия газ в парламента се бави - въпреки че проектът са сформирането на такава е внесен още преди 20 дни, в Народното събрание все още никой не му е обърнал внимание. Това заяви депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов, който е част от новосформирано Движение за енергийна независимост, предаде mediapool.
На пресконференция в петък от организацията заявиха, че наложената експресно от парламента в средата на януари забрана върху използването на технологията хидравличен удар при проучването и търсенето на природен газ трябва да бъде отменена.
Седмица по-късно от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма заявиха, че ще поискат да се създаде парламентарна комисия, която да анализира наложената забрана и отново да се дебатират страховете на хората от технологията и дали тя наистина е толкова опасна.
Необходимо е да се организира широк обществен дебат за националния добив на енергийни суровини, в които да вземат участие институции, гражданско общество и специалисти, коментира сега Димитър Иванов, председател на Движението на енергийна независимост, който бе зам.-шеф на парламентарната комисия по икономика в предишния парламент.
Иванов заяви, че мораториумът върху технологията за търсене на шистов газ е най-големият удар срещу пазарното и демократично развитие на България в областта на енергетиката през последните 2 десетилетия.
"Това е действие, което ни разделя от една революция, която върви в свободния, демократичен свят, за добив на шистов газ. Няма никакви основания да има този меморандум. Той е под натиск, под диктовка. Няма данни за увреждане на природната среда", заяви Иванов.
Само преди дни излезе и доклад от изследвания на екипи от полски геоложки институт, проведени на пробен сондаж край Лебиен, които сочат, че при прилагането на т.нар хридрофракинг не се нанасят щети на околната среда и не са застрашени подземните води, през които се минава при сондирането.
Пресконференцията на движението бе съпътствана от скандал и размяна на обиди между членовете на организацията и присъстващи еколози, които са против шистовия газ.
Междувременно от инициативната група срещу шистовия газ съобщиха, че в събота ще организират поредния протест против технологията и ще поискат техни представители да бъдат включени в бъдещи групи по обсъждането на проблема.
До драмата с шистовия газ се стигна, след като през юли американската компания "Шеврон" бе избрана от българското правителство да получи петгодишно разрешително да търси шистов газ в Североизточна България. След поредица протести парламентът реши да наложи забрана за прилагането на технологията хидрофракинг, а кабинетът реши, че даденото разрешително на "Шеврон" може да се ползва само за търсене на газ по конвенционален начин.
Американската компания обаче има интерес само към търсене на шистов газ и затова за момента са замразени всякакви действия по намеренията им в България. "Шеврон" ще чака резултатите от бъдещата парламентарна комисия, както и приемането на законовите поправки, предвиждащи въвеждане на оценка за въздействието върху околната среда за проучвателни сондажи за шистов газ. Такива вече са предложени с поправки в Закона за околната среда.
За компанията не е проблем да мине всички регламентирани екологични процедури за доказване на безопасността на технологията хидрофракинг, твърдят източници от "Шеврон".
Енергийният гигант, който досега официално не взе отношение по проблемите си в България и опасенията на хората от бъдещата им дейност, смята да се включи в бъдещите парламентарни дискусии за шистовия газ, както и да започне срещи с местните власти в регионите, където иска да работи, и с неправителствените организации, включително с противниците си, съобщиха за Mediapool близки до американската компания експерти.
"Шеврон" е силно критикувана от еколозите за това, че не обявява използваните химикали в течността, използвана при разбиването на скалните шисти, където се съдържа природния газ.
Компанията обаче твърди, че по принцип при поискване предоставя списъка с използваните химикали, а вкарваната под високо налягане за хидроразрива течност се използва многократно и се съхранява в специални одобрени от съответните органи съоръжения. Освен това всеки сондажен кладенец се проектира специално за мястото, където ще се извърши пробивът, а водоносният слой, през който минава сондажът е изолиран с няколко прегради от цимент и стоманени тръби, посочват от "Шеврон".
