Проблемите с бързите кредити и с едностранните промени на лихвите или размера на вноската по кредита са много и са сериозни. Около тази позиция се обединиха шефът на Сметната палата и преподавател по финансово и банково право Валери Димитров, финансистът Емил Хърсев и адвокатът от гражданско движение „Днес” Десислава Филипова в сутрешния блок на Нова телевизия.
Бързи кредити
Според Валери Димитров една от най-важните промени, които трябва да се направят, е да се въведе възможност първо да се погасява главницата на кредитите, а след това лихвите – както за бързите кредити, така и за банковите. Така се избягва омагьосаният кръг да се трупат все нови и нови лихви по самата главница, докато длъжникът плаща предишни лихви. Отделно е необходимо да се наложи пределен размер на лихва по бързи кредити, над който вече задълженията стават нищожни. Например взет е заем от 1000 лева, може да има лихва най-много от 700 лева и всичко нагоре се брои за нищожно.
Изпратил съм своите предложения до Народното събрание, но за съжаление не последва нищо. Законодателите решиха да се занимават с административни мерки, да налагат различен лицензионен режим, който изобщо не интересува потребителите, каза Димитров. Той беше подкрепен и от Хърсев, който посъветва „господа народните представители да спрат да гледат в небето и в собствените си празни интелектуални торбички и да потърсят опита на специалистите”.
Адвокат Филипова посочи, че за нея един от най-опасните текстове, които остават, е за арбитража по револвиращ кредит. При такива ситуации има случаи, в които кредитната компания олихвява първоначална лихва без клиентът дори да е уведомен, стига се до арбитраж по спора, а уведомлението се счита за предадено на потребителя в срок от пет дни след като е предоставено на куриер.
Едностранна промяна на лихви и/или на вноската по кредита
И тук нещата не се променят кой знае колко, твърди адвокат Филипова. Тя коментира казаното в края на миналата седмица от червения депутат Румен Гечев, който беше и министър на икономическото развитие в злополучния кабинет на Жан Виденов. Според Гечев сега потребителите ще са защитени, защото ще има опция да се взима ипотечен кредит при по-висока лихва, но ако той стане изискуем, банката ще вземе само жилището на длъжника и няма да търсят допълнителни суми.
Според Филипова точно тази опция на практика няма да се прилага и не се променя нищо. Отделно тя посочи, че има европейска директива, която е транспонирана в нашето законодателство и забранява едностранни промени на лихви или размер на вноските по кредит. Съхранява се т.нар заповедно производство – банката решава, че даден кредит е изискуем, на базата на счетоводни документи прави справка, изготвя се изпълнителен лист и сметките на клиента и имуществото му се запорират преди той да може да обжалва в съда, което е абсурдно. Ядосаният Хърсев обаче контрира, че не можело банките да се въвличат в петгодишни дела от „адвокатската мафийка” и да чакат „да си вземат своето”.
Повече за дискусията и мненията на експертите научете в Expert.bg
