Политиката на управляващите по време на коронавирусната криза оставя впечатление за липса на стратегия за действия в ситуация на противоречива и непълна информация за същността на COVID-19. Това се посочва в анализ на Центъра за анализи и кризисни комуникации.
"Управляващите утежниха хаоса с резки промени в заповеди и документи при опити за овладяване на кризата, както и с публично говорене, което не претърпя промяна от заповедна форма към емпатична и ненатрапчивакомуникация и послания", се посочва в анализа.
Според експертите продължаващите над 100 дни протести и действията на управляващите допълинтелно са изострили напрежението. Към това се добавят и критичните позиции към България от страна на ЕС и САЩ.
"У нас налице реално се развиват три кризи: здравна, икономическа и политическа. И трите водят до упадък на доверието в институциите", твърдят експертите. Те смятат, че масовата публика търси активно информация по всички теми, свързани с кризата, и когато не я получава от утвърдени източници, избуяват конспиративни теории, слухове и отявлени манипулации.
"Вместо да се предприеме консистентен стратегически подход към комуникациите пред втора вълна на кризата, който да успокои масовата публика и да й даде позитивен хоризонт за очаквано бъдеще, налице е тенденция за формално поднасяна на статистическа информация и неглижиране на всички останали компоненти на необходимия комуникационен процес. Подобен подход в настоящата ситуация би имал само вредни последици, както в доверието на масовата аудитория към мерките, предприети от управляващите, така и към цялостното сплотяване на обществото ни във време на невиждана досега криза", се посочва в анализа.
Според неговите автори липсва стратегия, която да отчита направеното с наличните ресурси, както и системен подход за предоставяне на подробна медицинска и като цяло на научна информация. "Националният оперативен щаб продължава да няма специалист по стратегически комуникации", припомнят специалистите и настояват спешно ангажиране на професионалист.
Те препоръчват институциите да изготвят дългосрочна стратегия за повишаване разбирането на масовата публика относно възможните развития на епидемичната обстановка, както и информационна кампания с цел повишаване нивото на информираност.
Експертите смятат, че са необходими информационни материали – сайт, реално работещо приложение, брошури, плакати, листовки, клипове, филми – документални и научно популярни, анимационни филмчета, предавания, час по здраве в училищата. Информационни кампании по темата.
Само спешната намеса на институциите и бързата промяна на протоколите за кризисна комуникация може да предотврати прерастването на информационната криза в истинска катастрофа, посочват авторите на анализа.
