В общо шест различни области, Европейската комисия (ЕК) предприема действия срещу България заради неизпълнение на наши задължения по европейски директиви. Това стана ясно от обобщение на сайта на ЕК.
Най-сериозното действие е по отношение на околната среда – ЕК заведе дело в Европейския съд заради лошото качество на въздуха срещу България. Брюксел казва, че България не спазва пределно допустимите стойности за серен диоксид.
"Що се отнася до България, най-скорошните данни за серния диоксид (SO2), които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на SO2 в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. С днешното решение за втори път се предявява иск пред Съда на Европейския съюз за неспазване от страна на България на стандартите на ЕС за качество на въздуха. В решението си от 5 април 2017 г. съдът потвърди, че България не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици", посочва ЕК. Освен България, на съд отива и Испания – заради замърсяване с азотен диоксид.
България е и с де факто последно предупреждение относно Директивата за процедурите за даване на убежища (2013/32/EC). Брюксел казва в мотивирано становище, че не сме осигурили общи процедурни гаранции за разглеждането на молбите за международна закрила, които следва да действа в целия ЕС.
По-назад в процедурата за евентуална наказание е въпросът с това как се борим със сексуалното насилие над деца. ЕК ни е изпратила уведомително писмо, че закъсняваме със специални мерки за борба със сексуалното насилие над деца в интернет. Трябва да отговорим до 2 месеца – иначе следва мотивирано становище какво не правим както трябва и как трябва да го направим, а ако след още 2 месеца пак не сме изпълнили изискванията, може да се стигне до Европейския съд.
Освен това, ЕК ни е изпратила уведомителни писма заради ограничаване на услуги от наша страна. Според Брюксел, чуждестранни охранителни фирми са товарени у нас с бюрокрация, която липсва, ако става въпрос за български фирми - например всички документи трябва да бъдат придружени от официален превод и е налице изискване временните трансгранични доставчици да имат адрес за кореспонденция в България. А второто писмо касае правна разпоредба, с която се определя продължителността на временното трансгранично предоставяне на услуги. Съгласно законодателството на ЕС разграничението между установяване и временно предоставяне на услуги се прави за всеки отделен случай, като се отчита не само продължителността, но и редовността, периодичността и непрекъснатостта на предоставянето на услуги. Временното предоставяне на услуга по българския закон нарушава Директивата за услугите (2006/123/EO) и член 56 от Договора за ЕС, казва Европейската комисия. В срок от 2 месеца България трябва да отговори на тези писма.
Що се отнася до т.нар. блокиране на географски принцип в Интернет, България е сред общо три държави (в компанията на Германия и Ирландия), на които са пратени мотивирани становища от Брюксел, че не са въвели изцяло еврозаконодателството по въпроса (Директива EC 2016/2102). Реално мерките да се прекрати практиката на географско блокиране бяха финализирани през 2017 година на ниво норми.
Също мотивирано становище ЕК е изпратила, защото България, заедно с Ирландия, не гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода. "Нито България, нито Ирландия са съобщили за приемането на национално законодателство, транспониращо разпоредбите на рамковото решение, нито са предоставили задоволителни отговори относно приключването на текущите законодателни процедури. Понастоящем българските и ирландските органи разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с опасенията, изразени от Комисията. Ако не направят това, Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.“, казва Брюксел. Припомняме, че следващата стъпка, ако отговорът на мотивираното становище не е задоволителен или закъснее (срокът е 2 месеца), е завеждане на дело в Европейския съд.
На България е пратено и уведомително писмо да бъде по-строга по отношение на злоупотребите на капиталови пазари. Посочва се, че българският закон не отговаря на европейските правила, като същото важи още за законите на Австрия, Гърция, Испания, Италия и Франция.Директивата предоставя на органите по-големи правомощия да предприемат действия срещу онези, които манипулират и злоупотребяват с финансова информация. Съгласно правилата на ЕС, приети от държавите членки през април 2014 г., от тях се изисква да гарантират, че такова деяние, включително манипулирането на референтни показатели, е престъпление и се наказва с ефективни и последователни санкции навсякъде в Европа. В срок от 2 месеца държавите, получили писма, трябва да реагират – иначе следват мотивирани становища от ЕК.
