Всеки трети българин се пенсионира с недостатъчно стаж или възраст. Това показва статистиката на Националния осигурителен институт за първите шест месеца на 2020 година, цитирана от 24 часа.
Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 21 681 българи - това са едва 63,2% от всички лични пенсии. Една трета от тях обаче не успяват да изпълнят условията за стаж и възраст. 4 710 са имали средно 23 г. стаж при изисквани 35 г. и 10 месеца за жените, а за мъжете 38 г. и 10 месеца. Ако човек няма стаж, но е работил поне 15 г., през миналата година е можело да се пенсионира на 66 г. и 6 месеца. Хората, които не изчакват да изпълнят условията и се пенсионират една година по-рано от изискуемата възраст, са 2 391 души. Това са 11% от всички новоотпуснати пенсии.
Все пак в сравнение със същия период на предходната година се забелязва известно намаление, като тогава те са били със 796 повече. Те обаче до живот ще получават пенсии в намален размер, като до навършване на възрастта за пенсия не им достигат средно 10 месеца.
През тази година се пенсионират жени, които са навършили 61 г. и 8 месеца и имат 36 г. стаж, както и мъже на 64 г. и 4 месеца с поне 39 г. стаж. След това всяка година необходимият стаж се увеличава с 2 месеца до достигане на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Ако на човек не му достига необходимият стаж, ще трябва да продължи да работи, да си купи стаж или да навърши 67 г., за да получи държавна пенсия. До 2037 г. се очаква броят на новоотпуснатите пенсии да намалява Тогава пенсионната възраст за жени и мъже ще се изравни на 65 г. “Това намаление е резултат от прогнозирания по-малък брой новоотпуснати пенсии през тези години вследствие на увеличаването на пенсионната възраст и на изискуемия осигурителен стаж, ограничаването на ранното пенсиониране, както и поради наличието на стимули за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работници”, пише в актюерски докрад на НОИ за 2019 г.
Групата на хората, които нямат право на нормална пенсия, ще се увеличава, когато започне интензивното пенсиониране на трудово активните през 90-те години хора. Причината е, че те са правили компромиси с осигуряването си, алармира в понеделник пред “24 часа” президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Тенденцията продължава и през следващото десетилетие. През 2002 г. повече от половината от осигурените са били на минималната работна заплата. Регистрацията на трудовите договори и въвеждането на минимални осигурителни прагове от началото на 2003 г., когато вицепремиер бе Лидия Шулева, изсветли сектора. И само за първите 3 месеца в НОИ са регистрирани 1,5 млн. трудови договора. От тях 340 000 са били нови. Без съмнение това ще се отрази на бъдещите пенсионери.
За да се намали делът на хората, които няма да могат да се пенсионират, от КТ“Подкрепа” предлагат за стаж да се зачита и времето, в което учениците и студентите са ходили на бригади. Причината е, че от 1970 г. трудът им се заплаща от държавата, макар и парите често да не са стигали до тях. Друг вариант е времето в казармата също да е първа категория труд, както е при старшините и офицерите. След 2037 г. под въздействието на фактори като застаряване на населението, увеличаваща се средна продължителност на живота и намаляващ брой на заетите лица стойностите на този показател нарастват. През 2060 г. на 100 осигурени лица ще съответстват 89 пенсионери с пенсии за трудова дейност.
