Майката на 11-годишния Александър е рускиня, а баща му е неизвестен. Момчето има по голяма сестра, с която живеят в България, но и двамата нямат ЕГН-та. И двете деца нямат никакви права тук, макар че са родени в тук.
„Аз се чувствам като българин, защото тук съм се родил и на мен ми харесва. Просто няма как да изляза примерно извън, няма да мога да си завърша образованието, просто ЕГН-то е най-важното засега и учението”, казва момчето.
В същото положение е и 14-годишната му сестра. Притеснява я това, че освен ЕГН-та двамата с брат й нямат свой дом. Заедно с баба си, която е единственият им роднина, живеят в приюта към храм „Света Троица” в Добрич.
„Затова, че нямат ЕГН-та аз никакви детски за тях не вземам, никакви помощи не мога да получавам, те изобщо не съществуват тук. Нямат личен лекар, защото нямат ЕГН-та. Уговорихме се с един лекар, те децата посещават Червен кръст, детски център и от там са уговорили един лекар, ако се разболеят поне при него да ходим”, обяснява бабата Нина Димова.
Всъщност семейството има жилище, но то е в окаяно състояние. Токът и водата са спрени още докато е жива майката на децата. Тя злоупотребява с алкохол, остава без работа и социалните отнемат децата й. След смъртта й добри хора помагат на децата да се върнат при баба си. От тогава живеят заедно в приюта. Единствените им средства са пенсията на Нина.
В края на март е изпратено писмо до президентската институция за уреждане статута на децата. В битката им помага Розалия. Тя си е поставила за цел освен да разкаже за проблема на децата и да намери средства за ремонт на жилището им.
„Аз реших, че ако не стане по друг начин, ще събера доброволци, един вид на добри начала, кой с каквото може - физически, финансово малко да го постегнем, за да стане годен, някакви минимални условия да им осигурим”, допълва Розалия Петрова.
Въпреки че в приюта има подслон и храна, голяма мечта на всички е да се върнат в жилището си.
