Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Докато България се двоуми за военното обучение, в Китай и Русия децата отдавна са войници

12 май 2017, 15:00 часа • 13990 прочитания

В последните години идеята за връщане на военното обучение в българските училища бавно си проправяше път на най-високо държавно ниво и вече има консенсус за нейното реализиране. Преди дни новият военен министър Красимир Каракачанов за пореден път потвърди, че военното обучение в час ще стане факт през учебната 2018 - 2019 г. като идеята е залегнала в управленската програма на кабинета, но тепърва работата по нея предстои.

Българските власти обаче са категорични, че военното обучение днес няма да прилича на това от времето на социализма. Тогава учениците бяха задължени да минават курс по теоритична подготовка и практически умения на терен. Те се учеха да разглабят и сглабят автомати, да стрелят, да използват противогази, да правят дълги преходи и изобщо - да живеят като войници.

Настоящите учебни програми по военно обучение са далеч по-олекотени. Според експертите е важно днес децата да знаят как да реагират в екстремни ситуации, при военни действия, терористични актове и природни бедствия. Все още няма официално разработена програма за военното обучение. Специалистите са категорични, че то ще обхваща само учениците от горен курс, но спорят за неговата продължителност. Предложенията варират от 5 часа годишно до 30 часа годишно. Някои пък смятат, че е възможно военното обучение да бъде изнесено през лятната ваканция.

И докато става ясно, че българското военно обучение в училищата ще има предимно теоритичен характер, далеч не така стоят нещата в страни, които армейската подготовка на подрастващите е дългогодишна практика.

В Русия например официално учениците не са задължени да минават военно обучение. В действителност обаче от години набират изключителна популярност военно-патриотичните клубове в цялата страна, които предлагат такава подготовка. Руснаците масово пращат децата си във въпросните лагери, като такъв пример дават дори политици от най-висшия ешалон - министри и хора от висшата държавна администрация.

В лагерите децата се учат да боравят с оръжие - стрелят с пистолети, автомати и гранатомети, а големите дори упражняват парашутни скокове. Обучават се не само завършващи ученици, а всички деца, дори тези в детската градина. Те тренират реакции при ядрена и химическа атака, бойни изкуства и бокс, работа с ножове и огнестрелни оръжия, и физическа подготовка.

Стриктно застъпен елемент от военното обучение са православните ценности, като в лагерите периоднично присъстват свещеници, които изнасят проповеди и лекции.

Много руски училища вече предлагат армейска подготовка за своите ученици, която макар да не е задължителна по учебен план, се радва на широко одобрение. Проучване от 2016 г. установи, че 60% от руснаците подкрепят военното обучение.

Далеч по-сериозна е ситуацията в Китай, където военното обучение за всички ученици и студенти е задължително. То продължава 15 дни и се провежда обикновено през лятото. Обучението се припокрива до голяма степен с това в Русия, учениците и студентите получават униформи и са принудени да усвоят уменията и поведението на една професионална армия.

Мнозина анализатори са на мнение, че системата на военното обучение в Китай се поддържа от десетилетия не защото страната с най-голямата армия в света е фактически заплашена от външна атака, а по-скоро по идеологически причини - за да може държавата, по още един начин, да внушава подчинение у гражданите си.

Програмата в азиатската държава обаче от години е обект на критики заради периодични инциденти и случаи на издевателства. Така например са известни историите на момче от североизточната част на страната, което починало от слънчев удар след тежка тренировка на открито, и на момиче от Централен Китай, самоубило се след унизително поведение от страна на неин инструктор. Има много случаи на ранени младежи след скандали и сбивания, както и на оплаквания за издевателства и нечовешко отношение от страна на обучаващите в лагерите.

По света има и други държави, като например Индия, Пакистан и Южна Корея, които в по-голям или по-малък мащаб прилагат или обмислят да прилагат военното обучение в училище. България е избрала сравнително умерен подход, без силовото практическо обучение на терен, и следващата учебна година ще стане ясно в какъв точно формат се бъдат обучавани българските ученици.

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес