България не е бедна и малка, а ограбвана и умираща държава
Във визията за българското бъдеще не трябва да се ограничаваме единствено до антагонизма на съвременните идеологии, партии или настоящия геополитически разлом Изток-Запад.
По-скоро фокусът трябва да бъде върху българския национален интерес и битката за оцеляването на България върху политическата карта през следващите 30 години!
Опасността българският народ да се превърне в заложник на чужди интереси или да бъде въвлечена в локални хибридни войни днес е напълно реална. България може да последва съдбата на други "злощастни" държави, чиито политически "елит" ги превърна във фронтови линии; ресурсите им бяха изсмукани, битовото оцеляване на населението им вече е почти невъзможно, а демографският колапс довърши останалото...
Може обаче и да се поучим от наратива на т.нар "преход" от последните 30 г., за да не допускаме едни и същи грешки в настоящата и бъдеща история на България! Не че положението от преди 1989 г. е било "райско", но поне държавата ни е заемала централно и достойно място в един блок, за който историците и участниците в него все още са на диаметрално противоположно мнение. За разлика от тогава, днес по-голяма част от българския народ оценява положението като национална катастрофа!
Логичният въпросът е: защо след 30 г. демокрация България изпадна в толкова тежък битово-социален, демографски и икономически колапс?
1. Превръщането на България в безгласна буква на световната геополитическа сцена. Това означава само едно: загуба на суверенитет и то доброволно! Това за което са умирали по бойните полета нашите деди.
Криворазбраната блокова солидарност и прибързаните действия в дипломацията пък ни гарантираха пренебрежение както на Запад, така и на Изток! Справка: лобиране и липса на каквито и да е преговори (или отстояване на национални каузи) при влизането на България в ЕС, както и "подарените" безплатно военни бази на съюзниците ни от НАТО. Днес същите грешки може да се повторят с влизането в Еврозоната, т.е. риска за валутния курс, при който българите биха приели еврото.
Другият риск е за българския бюджет в случай на дългова криза на страна от ЕС. Тогава България трябва да подкрепи "закъсалата" държава в кратък срок с милиарди от БВП. А това ще доведе до невъзможност за изплащане на пенсии/заплати/социални помощи! Именно затова горчивият урок по евроинтеграция е от особена важност при договарянето на изгодни за икономиката ни условия!
2. Ролята ни на периферия или по-просто казано на глуха провинция. Липсата на национална и самостоятелна външна политика не е единствения отговор тук. България бе заобиколена от повечето големи световни проекти, а самата държава не успя да се впише в новите геоикономически реалии; т.е. четвъртата и пета индустриални революции. И докато преди 89 г. бяхме "силициевата долина" на соц. блока, днес преработваме и горим боклука на Европа. Заобиколиха ни както китайски, руски, така и германски инвестиции. От тях естествено се облагодетелстваха нашите съседи. За сметка на това държавата ни се обезкръви след като бяхме "засмукани" от големия европейски пазар, а трудоспособните и млади българи заминаха да търсят работа във водещите световни центрове. Учените наричат този процес периферен капитализъм.
3. Умишленото разделение на българския народ и общество. В това да се делим обаче ни бива. Последните 30 години се разделихме по всички възможни критерии както по вертикала, така и по хоризонтала. Разбира се, за това спомогнаха и чуждите интереси и фондации. Но практическото деление в крайна сметка беше само едно – на значителен брой бедни българи и много малко богати българи. Важният урок е в бъдеще да не се делим на етноси, религиозно, културно, териториално, сексуално, идеологически, на фили и фоби, а да се обединим като един народ, който защитава своите изконни български интереси!
4. Разрушаването на българската икономика и индустрия. Това е злодеяние, на което всички ние бяхме свидетели последните десетилетия. Загубихме водещи места в металургията, производството на торове, машиностроене, металообработващи машини, електроника и компютри...и още много, много други отрасли. За сметка на това развихме собствена българска олигархия, която "митологизирахме" успешно в жълтите вестници и криминални романи. Да, до голяма степен този процес бе извършен от бившия "соцелит" и т.нар. приватизация. Урокът е, че днес е необходимо държавата да се намеси и да стимулира водещи отрасли целево, поне доколкото може да ги съживи от комата на прехода. Друга важна стъпка е да се потърси отговорност на извършителите на тази приватизация за престъпленията им!
5. Социалното самоубийство: здравеопазване и образование. Българите, не само че живеем в тихо отчаяние, но сме подложени буквално и на "геноцид" от собствените ни правителства. Резултатът е демографски колапс, продиктуван до голяма степен от разбиването на системата на здравеопазването. Намаленото население пропорционално води до все по-малко млади хора, а това влия пряко върху образователната система. Проблемите са много и е нужно да се реже със скалпел, но най-вече това трябва да се извършва от квалифицирани специалисти, под строгия надзор на държавните органи. И да се ограничи лобирането, чуждото влияние, политическите и бизнес интереси...
6. Концесии и монополи...Няма спор, че концесиите и заробващите договори с чужди компании са бич за България. Не може да си на едно от първите места по златодобив в света или по брой минерални извори и да живееш в битова мизерия! Достатъчен е примерът, че след задължителното изкупуване на скъп ток, от енергоизносители станахме енерговносители. Вече купуваме ток, а скоро и газ от съседна Турция, на която допреди 30 г. ги продавахме ние! Същото може да се каже и за други природни ресурси на България! Лошата новина тук е не само за българския народ, но и за българския бизнес, който също ще бъде потърпевш в близко бъдеще! Затова единственото решение е постепенно прекратяване на зловредните договори (доколкото е възможно) и защита на националния интерес срещу чуждото икономическо робство!
7. Животновъдство, овощарство и туризъм. Тук България отново бе на едно от първите места както по брой глави добитък, така и по износ на плодове и зеленчуци, консерви и маслодайна продукция. В този отрасъл бяха заети голям брой работници, специалисти и учени. Днес сме ползватели на европейски дотации и помощи за зърнени култури. Заетите в бранша са малко, а селата и стопанствата тънат в разруха, напълно обезлюдени! Най-важния урок е, че загубихме пазарите си, а от рекламата "българско" се възползваха съседни държави! В търговските ниши безспорно няма "вакуум"! Изводът е, да потърсим (доколкото можем) по европолитическа линия компенсации на ниво ЕС – чрез фондове и субсидии.
8. Отнемането на големите икономически проекти и пазари. Темата е много обширна и емоционална, но след забраната за осъществяване на големи икономически проекти, които щяха да осигурят приходи, такси и геополитическа тежест на България бъдещето е мрачно! Няма икономика, няма доходи, няма потребление – омагьосан кръг за държавата. Тъжният извод е, че за една "паница леща" продадохме националните си интереси. В бъдеще обаче не бива на никаква цена да допускаме подобни грешки, а да проявим политически морал и воля, както и дипломатическа гъвкавост! Нужно е да ни води единствено националния икономически интерес, без да се забъркване в политически скалъпени скандали с изживяващия икономически ренесанс Изток. Урокът в бъдеще е България да затвърди своята роля като търговски, инфраструктурен и културен мост между ЕС (като част от него) и все по-богатия Изток (и евразийски икономически съюз). И най-вече да бъдем зона на мир и икономически просперитет!
9. Демографската криза е най-тежкият резултат от т.нар "преход". Раждаемостта е ниска, смъртността висока и все повече българи напускат страната. Освен стимулиране на младите семейства и повишаване на доходите (което ще върне много българи заминали на гурбет), от особена важност е адекватната политика към българите в чужбина. Младите и културно идентични хора с "българско самосъзнание" от Молдова, Украйна и други държави трябва да бъдат привлечени с приоритет, за сметка на бежанци с чужд цивилизационен код! А селата и градовете на България запустяват, така че места за заселване има предостатъчно...
10. Деформирането на историческата памет и обезличаването на културния ни принос е десетото злодеяние, което ни разрушава като нация и народ. Време е миналото и историята по-скоро да се преосмислят отколкото да се пренаписват постоянно; да спрем да рушим паметниците на културата подобно на талибани. Необходимо е да се съсредоточим върху световната роля на българската култура, личностите на цар Симеон, епископ Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан...Много от тях са непознати в по-широк план, а на някои дори се отрича българския произход. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и т.н. - натам трябва да насочим усилията, вместо например да осъвременяваме и пренаписваме "Под игото“ или да развенчаваме образа на Левски.
В заключение: най-важният урок обаче е да защитаваме националния интерес и българското! Да дадем път на новото и необременено от прехода и изминалите 30 г. поколение. И да не се страхуваме да показваме "червен картон" на всяко управление, което не защитава българския национален интерес – поне докато не се наложат български, родни държавници, необвързани със злодеянията и зависимостите на т.нар "преход" в България!
Автор: Георги Димов
