Между 80 и 90% от сградите на психиатричната помощ са в окаяно състояние. Това стана ясно от думите шефа на ДПБ "Св. Ив. Рилски" Цветеслава Гълъбова пред БНТ. Тя е участник в работната група, изготвяща новата Национална стратегия в областта на психичното здраве.
В рамките на изготвянето й е направена и оценка на сградния фонд, която откроява това тежко, дори критично състояние. По-голяма част от сградите са пригаждани от стари помещения като бивш затвор или склад.
Сградите не са пригодни за такъв тип дейност, обясни Гълъбова, като посочи, че проблемът не е само в скъпата им и трудна поддръжка. Изключение правят клиниката в Пазарджик и клиниките в няколко университетски болници.
Нито една от сградите не е застрахована от подобни инциденти като пожара в софийския психодиспансер от 31 декември 2019 година. Столичните лекари обаче ще се справят, тъй като и друг път са били поставяни в подобна ситуация - да се преразпределят в различни други отделения.
От столичния психодиспансер в Нови Искър са преразпределени 16 болни, останалите са в други отделения в столицата. Стресът от преживяното и от местенето пациентите ще преживеят постепенно. Общо София разполага с 230 легла за психиатрична помощ.
България обаче не разполага с регистър на психично болните и на практика статистика не се води акуратно. В момента статистика се води само на база потърсилите такава специализирана помощ.
Все пак се смята, че при тежките заболявания от типа на шизофренията има относително реална статистика - около 70 000 са пациентите.
Както Actualno.com писа преди време Стратегия за психично болните у нас има. Тя обаче стои "на трупчета" в министерството на здравеопазването и само липса на политическа воля спира нейното пубиликуване за обществено обсъждане и реализиране. Това обяви проф. Дроздстой Стоянов, който е един от експертите по психиатрия към министерството на здравеопазването. През 2018г. е бил и национален консултант по темата за психичното здраве у нас и е участвал в разработването на въпросната Стратегия.
Оказва се, че проблемът не е в липсата на пари, а в това как да се разпределят едни 54 млн. евро от ЕК. "Има политически ангажимент от Европейската комисия да бъде отпусната сума от порядъка на 54 млн. евро, с които да се обезпечи изпълнението на Стратегията. За тях фигури в министерството на здравеопазването преговарят на най-високо ниво в Брюксел. Проблемът се състои в това, че представата на тези, които взимат решения, и политическата класа, е че тези средства трябва да бъдат инвестирани в строително-монтажни дейности. С други думи в ремонти и подобрение на съществуващата материална база за оказване на спихиатрични услуги от затворен тип. Нещо, което един колега, наричаше "институционализъм с човешко лице", абсолютно неприемливо за мен, каза още проф. Стоянов. ОЩЕ ЗА СТРАТЕГИЯТА ВИЖТЕ ТУК.
Цветеслава Гълъбова се надява Стратегията да не остане на хартия, при положение, че вече е зададена финансова рамка, и ще може да проведе реформа в психиатричната помощ в България. Тя предупреди обаче, че самият процес на реформа би продължил между 5 и 10 години.
