Трудно е да се повярва, че държавната администрация може да произведе нови форми на тормоз над украинците у нас след срама в началото на войната, но те вече са факт. След като служебният кабинет до последния момент държеше в неведение хората къде ще намерят подслон след 1 ноември, сега върху главите им се струпаха нови беди, пише вестник "Сега".
Много строгост за 100 лв.
От 1 ноември Агенцията за социално подпомагане започна да приема заявления за предоставяне на 40 000 ваучера за осигуряване на храни и стоки от първа необходимост на бежанците със статут на временна закрила. Ваучерите са еднократни, на стойност 100 лв. и се финансират с 4,4 млн. лв. от ЕС.
Изискванията към получателите са безобидни - да имат статут на временна закрила и да попълнят анкетен талон, като донесат регистрационна карта на чужденец, личен документ за самоличност и адресна регистрация. За служителите от АСП има една допълнителна задача - да проверят в интегрираната информационна система на агенцията, че няма двойно финансиране и да подпишат протокол, че са извършили тази проверка и са установили, че пречката не е налице. Процедурата е стандартна, когато се харчат европейски пари и цели да докаже, че бюджетът не финансира два пъти едни и същи хора за едно и също нещо по едно и също време. Най-малко един регионален директор на АСП обаче е подходил доста нестандартно към нея.
Варненски доброволчески организации, които са на първа линия на грижата за бежанците при очебийното отсъствие на държавата вече месеци наред, тези дни бяха направо зашлевени от писмо на Христина Димитрова, директор "Социално подпомагане" във Варна. В него Димитрова уведомява организациите, че дирекцията е започнала предоставяне на ваучерите, поради което "реализирането на идентичен вид подпомагане от тяхна страна (на доброволците - б.р.) ще се счита за двойно финансиране". "Моля да бъдем информирани в най-кратък срок имате ли лица, получили такъв вид помощ след 29 септември 2022 г.", настоява Димитрова.
Писмото е изпратено до няколко организации, които храбро изнесоха на гърба си посрещането на бежанците във Варна - "Открито сърце" на Татяна Кристи, която публикува писмото във Facebook, Център за подкрепа на бежанци "Синя точка", Украинския културен център, "Каритас Русе", БЧК и Асоциация "Енерджи". Димитрова не е пропуснала да пита за двойно финансиране и областния управител, и кмета на Варна.
Проблемът с това писмо е, че то прави доста превратен прочит на това какво ЕК разбира под двойно финансиране и би следвало да бъде третирано като скандално превишение на правомощията от страна на директора на "Социално подпомагане" във Варна. В документацията на проекта ясно е посочено, че "не може да се получава финансиране за реализиране на една и съща операция, за едни и същи представители на целевите групи, която едновременно се финансира с публични средства по друг проект, програма или процедура". За частни дарения никъде не става дума, а от допълнителни указания се разбира, че за целта трябва просто да се направи проверка в информационната система дали лицето не е получило вече ваучер в друга дирекция "Социално подпомагане". Вместо това във Варна правят опит да се изисква информация за работата на неправителствени организации и да бъдат лишени от ваучери хора, получили помощ от частни доброволци. Вестник "Сега" поиска коментар от социалното министерство и от Агенцията за социално подпомагане, като ще публикува отговорите, когато бъдат предоставени.
Частните дарения не само не са предмет на преценка за двойно финансиране, но и организациите няма как да бъдат задължени да предоставят лични данни за хората, които подпомагат, защото не са бенефициенти по проекта. Дирекцията в съседната област Добрич, на чиято територия също има голям брой бежанци, например тълкува по далеч по-коректен начин стандартното условие за проверка на евентуално двойно финансиране, като прави уточнение, че ще се правят именно проверки да не са получени ваучери в други градове.
В по-глобален план регламентът за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, предвижда изключение от ограничението за двойно финансиране в някои случаи, сред които попадат и бежанците. Според чл. 191 на този регламент Комисията може да реши да не проверява дали едни и същи разходи са били финансирани два пъти, когато става дума за преки помощи, изплатени на най-нуждаещите се физически лица, като безработни лица и бежанци. За такова великодушие към хора в безизходица обаче у нас въобще не може да става дума.
Ти! Имаш ли имот в Украйна?
От няколко дни настанените по морето бежанци допълнително се стресират от проверки за достоверността на подаваните от хотелите данни по държавната програма. За целта междуведомствена комисия от Икономическа полиция, служители на полицията в Несебър, НАП и Агенцията за закрила на детето извършва проверки на случаен принцип по хотелите за установяване на броя на украинските бежанци. На няколко пъти вече излиза информация, че в част от хотелите в Слънчев бряг са установени съществени разминавания. И тук обаче тормозът не е за извършилите измамата хотелиери, а често за най-безпомощните групи бежанци.
Ето какво разказа в Twitter една от най-активните доброволки за подпомагане на бежанците:
И дали работят на трудов договор.
— 🎲 (@svetlozara_) November 2, 2022
Да станело ясно дали имали право на настаняване в държавни бази.
И ако имат имот какво - ще си ги продадат и ще се върнат с парите тук ли?
Няма края тоя срам!
От друг инспектиран хотел пък разказаха, че междуведомствената комисия пристигнала тъй внушително с 11 души, че хората се изпозаключили по стаите от страх какво ще ги правят.
Тези разкази са доста смущаващи. Имотното състояние е условие за социално подпомагане, но само в обичайни ситуации. В нито един момент то не е било поставяно като изискване пред украинците за получаване на подслон, тъй като е неадекватно на обстоятелствата - каквито и имоти да има човек в съсипаната от войната Украйна, те няма как да му носят доходи у нас.
Проверка на "Сега" в решенията на Министерския съвет за Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна не откри изискване да се иска справка какви имоти притежава лицето в родината си. В първата ревизия на програмата беше добавено условие започналите работа да нямат право на храна и подслон с държавно финансиране, но това би следвало да е въпрос на обмен на информация между НАП и министерството на туризма, а не предмет на командировки по морето. Още един детайл - през изминалите месеци същата АСП раздаваше еднократна помощ за неотложни нужди от 375 лв. безусловно.
Липсата на каквото и да е сито преди настаняването на бежанците в хотели беше голям пропуск на администрацията в първите седмици на войната. Този пропуск доведе до видими злоупотреби с хуманитарната програма, но управляващите така и не намериха начин да проведат реален скрийнинг кой има нужда от подкрепа и кой може да се справи сам със ситуацията.
Ваучерите - още условия
Изплащат се на човек, а не на домакинство, т.е. майка с две деца например ще има право на три ваучера по 100 лв. Това е втората директна помощ към бежанците след еднократните помощи от 375 лв., каквито се полагат и на българи при непредвидена криза. С ваучера могат да се купят храна, дрехи, учебни принадлежности и пособия, хигиенни материали и др.
В правилата е посочено, че с ваучер не могат да се закупуват тютюневи изделия, спиртни напитки, вино, пиво и лекарствени продукти (получателят се подписва, че е запознат с това ограничение). Първите няколко се подразбират, но защо лекарствата не се считат за стоки от първа необходимост, особено на фона на упоритите проблеми пред лечението на много украинци у нас, не е ясно.
Ваучерите ще бъдат раздавани до края на годината, като срокът за връчването им е 3 дни от подаването на молбата. Срокът да бъдат използвани пък е два месеца от датата на издаването им.
В анкетния картон, по неизвестни причини, има и графа дали кандидатът принадлежи към малцинство - странно изискване, като се има предвид, че това обстоятелство не е включено като приоритетно в условията на проекта.
В обявлението на Агенцията за социално подпомагане пише, че ваучерите ще бъдат с номинал 100 лв., което би следвало да означава, че ще се раздава по един ваучер на човек, а не например 5 ваучера за 20 лв. Това нямаше да представлява интерес, ако не беше условието, че при закупуване на стоки на по-ниска номинална стойност, приносителят на ваучера няма право да получи разликата в пари.
