След атентатите в Париж, мнозинството от българите (52%) са на мнение, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни. Това показва изследване на "Алфа Рисърч", цитирано от БГНЕС.
Около една пета смятат, че сме изложени на по-малък риск, не защото сме по-добре защитени от нашите служби, а защото страната ни не е мишена за терористите. Според 28% обаче, обратното - ние сме изложени на по-голяма опасност, тъй като сме на границите на Европейския съюз.
Атентатите повишават опасенията на българите, но мнозинството запазват спокойствие и обичайния си начин на живот. Мерките, които в личен план възнамеряват да предприемат, са най-вече да избягват места с по-голямо присъствие на чужденци и масови публични събирания. Не е изключен и известен отлив от екскурзии и пътувания – 6% заявяват, че са имали планирано пътуване в чужбина, но са се отказали да го осъществят.
Въпреки опасенията, преобладаващата част от хората (67%) не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици. Едни, защото и без друго пътуванията и посещенията им на публични места са силно ограничени, други – защото смятат, че не трябва да се позволява на терористите да променят цивилизования начин на живот на милионите хора по света. Все пак, една част от гражданите, ще променят нещо от своето поведение. 6%, които са планирали пътуване в чужбина, ще се откажат, за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа. Относително най-голяма част от хората, 17-20%, смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.
Припомняме, че непосредствено след атентатите Бойко Борисов призова за по-голяма бдителност и обикновените граждани, защото не може вечно да има "насищане" с жандармерия и полицейски сили.
Политическата картина
Във връзка с електоралните нагласи на българите през ноември, изследването на Алфа Рисърч показва, че управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа.
Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие.
Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията си в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични.
Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.
Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.
Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата „за” и „против” данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.
Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.
Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%). Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%). Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.
В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и Атака. За 80% от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС. Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и Движение 21. Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и Атака. Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за Атака. Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров биха останали извън парламента, твърди "Алфа Рисърч". В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.
