По-голямата част от българите заявяват, че вярват в Бог, но още по-голяма част не ходят на църква или влизат в храм само по празници. Макар че бракът все още се счита за ценност, важен е единствено гражданският брак, но не и църковния.
Също така доминиращото мнение е, че България е демократична страна, а изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта.
Това са само част от основните изводи от втората част от проучването на изследователски център „Тренд“, възложено от Института за дясна политика. Изследването е проведено между 3 и 10 октомври 2017 г. сред 1004 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.
62% от всички респонденти заявяват, че вярват в Бог. Жените са по-религиозни от мъжете, като 3/4 от анкетираните жени заявяват, че вярват в Бог, докато само половината от мъжете споделят същото мнение. При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали вярват в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо 3/4 от тях вярват в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.
Въпреки високите стойности на вяра в Бога, повече от половината от всички анкетирани посещават религиозни храмове само по празници. Това затвърждава приетата у нас разлика между вярващ и религиозен.
Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение. Тук отново се отчита динамика при различните демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това. Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието църквата да играе роля в управлението на държавата.
32% от всички респонденти споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58% са на обратното мнение.
53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората смятат, че гражданският брак е по-важният, докато 14% дават предимство на църковния.
Малко повече от половината от българските граждани смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение. И тук се наблюдават различия по възраст и тип населено място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български граждани смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Тук отново личат подобни демографски зависимости сред най-младите и живеещите в столицата.
Проява на демократичен инстинкт са и данните относно твърдението дали в България е добре всичко да се решава от един човек или властта трябва да бъде разпределена между множество хора. Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един човек, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.
Данните от предишните въпроси намират и още едно потвърждение в резултатите от следното питане „Вие лично смятате или не смятате, че изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта?“, като 67% отговарят утвърдително, докато 19% са на обратното мнение.
