Когато Албер Камю пише великият си роман "Чумата", започва с картината на град, в който плъховете внезапно започват да измират по улиците, а постепенно болестта започва да върлува и сее ужас и сред хората.
А тук всичко започна от съседна Румъния, когато бе съобщено, че в Тулча е открита африканска чума по свинете. Разбира се, никой не се впечатли от цялата тази работа, понеже къде е "далечна" Румъния, къде е България, има време, няма страшно. После чумата започна да приближава, така както общо взето приближава циклон, който тръгва от север на юг и взе да става ясно, че може би ще удари и тук. Правителството одобри едни допълнителни пари за предотвратяването на бедствието срещу животните, но до този момент историята въобще не бе важна за никой - понеже не беше лична, а минаваше през институциите.
Стана нещо, което обаче винаги докосва сърцата на хората - репортажът за баба Дора, която трогна цяла България. Жената плачеше до козичките ѝ, а идентификацията с онзи живот на село, в който имаш единствено животните и се свързваш с тях общо взето по сходен начин, по който го правиш и с внучетата, веднага предизвика бурно съжаление към баба Дора. Масово се появиха подозрения, че цялата тази работа с умъртвяването на животните, на които била открита чума (нали разбрахте, че ставаше въпрос не за африканска чума т.е. по прасетата, а за чума по дребните преживни животни т.е. кози и овце), е някаква мъглива и леко конспиративна работа, понеже сме свикнали институциите да лъжат и не е възможно обичта на тази жена към любимите ѝ козички да не гарантира и по някакъв любовно-мистичен начин, че не те не са заразени (или казано от евродепутата Любимец 15 - френската лаборатория, доказала наличието на чума, се финансира с грантове, значи не ѝ е чиста работата). Към това нещо се присъедини и Корнелия Нинова, която откри политически фронт (или партизански, според предпочитания) и поиска прокуратурата да спре умъртвяването на животни. Политиката въобще се намеси в цялата история и от медицински проблемът бързо се превърна в партиен - злодеите от правителството срещу справедливата опозиция, която ще се хвърли като пожарникар в огъня на чумата, за да гаси измислиците на институциите. Най-голямата обществена инстанция - Слави Трифонов, додаде глас, намеквайки, че е много възможно БАБХ да послъгват за тая работа и е нормално хората да не им вярват - в това отношение, разбира се, имайки предвид абсолютното изтощено доверие към институциите, Трифонов беше прав.
Стигна се до протест пред президентството срещу евтаназията на животни в Ямболско и точно в този момент почти никой вече не разсъждаваше разумно и не търсеше факти и аргументи - имаше едни бедни стари хора с единственото, което имат - животните, и една зла държава, която посяга на тях, понеже там нещо уж било открито, ама кой знае.
Директорът на БАБХ Дамян Илиев призна в ефир, че стадото на баба Дора няма да оцелее, въпреки всички призиви да оставят животните на мира. Опитахме се хладнокръвно да открием истината за ставащото в ето този текст, понеже вече всичко се превръщаше в емоционално крещене, а чумата е все пак медицински термин, който трябва да се проверява от специалисти и на база техните препоръки, а не тези на Facebook, да се предприемат мерки. Президентът Румен Радев не пропусна шанса да се усъмни също в цялата акция, а тогавашният вътрешен министър Валентин Радев "разсея" всякакви съмнения, казвайки, че животните трябва да бъдат убити. Обезщетенията на животновъдите за чумата в Ямболско бяха над 300 000 лева, но оставаха някои неясноти.
Съответно нещата тепърва започнаха. Протести в Ямболско спряха екипите на БАБХ, а от институцията заявиха, че най-вероятно заразата се е пренесла у нас след нелегално пренасяне на животни от Турция. Стигна се до нова серия от протести, а премиерът Борисов за пръв път взе отношение, упреквайки БАБХ, че не обясняват добре на хората какво се е случило и че животните непременно трябва да бъда евтанизирани.
Но целият политически натиск е оказал ефект на управляващите и Валентин Радев призна, че спрели евтаназията тъкмо заради този натиск - нещо, което беше повече от безотговорно. През това време баба Дора пък вече беше започнала да се превръща в национален герой, и сподели, че в Шарково има настроения срещу нея - както винаги има настроения и срещу националните герои - то затова се става национален герой, за да те мразят. А в целия шум и истерия ние решихме да раздадем тиквен орден "Странджа", макар че конкуренцията бе наистина голяма и много се чудехме кой го заслужава най-вече. Започна и "немислимото" - евтаназията на животните на баба Дора. 170 земеделци получиха над 1 милион лева обезщетения, а на един от поредните протести се появи Мери Дерм от "Биг Брадър", което предизвика негодувание сред животновъдите.
За да дойде ред пак да се борим с африканската чума - не тази срещу дребните преживни животни. Една твърде забавна ограда срещу миграцията на диви прасета предизвика усмивка във всички - спорът беше могат ли глиганите да я прескочат или не могат. А нещата се нагнетиха до достатъчно сериозен размер, за да може се стигне до нова телефонна измама, свързана с чумата по животните - вместо проблеми с роднина, оказва се, че си имал проблем с чумави животни, и ти искат пари, за да не ги избият. Кофти работа.
Накрая се стигна и до едно твърде странно спокойствие - стана ясно, че принципно тук-там винаги ще има чума и че прасета и кози ще влизат отвсякъде, че общо взето така ще се кара дълго време, а следващото лято може да се очаква още една порция от същото. Само че този път едва ли някой ще се впечатли, понеже всяко чудо е за три дни, а после престава да бъде чудо - вместо това става баналност, даже "стабилност". Защото при такива кризи (не)правоподобните истини ни изпиват малкото останало от мозъка, а спецификите на ситуацията се оказват твърде сложни за наличните гънки - понеже нещата не са само в черно и бяло, точно както е ситуацията с ваксинацията при такава чума. И фактите се превръщат в легенди!
