Археологическото наследство е под земята и се води публична държавна собственост. Това е и причината археологическите обекти у нас, които са общо около 400 000, по един или друг начин да са обект на посегателство от иманяри и незаконен интерес.
Това каза главен инспектор Ангел Папалезов, началник сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция „Национална полиция“.
„Най-многото официално регистрирани престъпления с културни ценности има при кражбите на съвременно изкуство от домове и офиси, икони и утвар от църкви и параклиси“, обясни той. „Освен престъпления, свързани с културно-историческо наследство, те се водят и престъпления срещу собствеността. При тях собствениците им имат интерес да ги открият и върнат и затова подават сигнали в полицията“, коментира главният инспектор.
Според него е нужно да се мисли за обмен на информация между различните институции и за по-добра стиковка, която да позволи по-бързи действия при получаването на сигнал. „Необходимо е също така да се помисли за повишаването на капацитета на звената, противодействащи на този вид престъпност с хора и техника“, уточни Ангел Папалезов.
„Все пак културното наследство на България е един от основните ресурси на държавата, позволяващи нейното развитие и добро име“, каза още той. По думите му кражбите от музей спадат. „Трябва да се отбележи, че тази година нямаме нито една регистрирана кражба от музей“, посочи главният инспектор.
Регистрираните посегателства върху културното наследство намаляват. Според официалната статистика за периода 1 януари 2017 г. – 31 юли 2017 г. броят на регистрираните заявителски материали, свързани с престъпления с културно-историческото наследство, е 64. За същия период на 2016 г. те са били 74, заяви Папалезов.
„Иманярството обаче е силно латентно и поради този факт може да се каже, че реалната обстановка е доста по-различна. България е страна, където почти до всеки град и село има археологически обект, което пък е притегателен център за търсачите на антики. Те постоянно ги посещават и извършват набези“, обясни той.
„В същото време ресурсът на МВР не позволява да се осигури охрана на всеки обект и така, голяма част от набезите остават скрити. За такива сигнализират обикновено, когато има обход на археолози“, посочи Ангел Папалезов. По думите му за ниската регистрация на подобен тип престъпления допринася и фактът, че археологическите обекти, в по-голямата си част, се намират в труднодостъпни местности, гори и земеделски земи. „Подобни констатации навеждат на мисълта, че трябва да се мисли за по-специфични мерки. Едни от тях трябва да гарантират охраната на археологическото наследство, а при други трябва да се мисли за взаимодействие и обмен на информация с местната власт, регионалните музеи и дори с горските стопанства и земеделските производители“, каза още главният инспектор.
Що се отнася до България и мястото й на черния пазар на антики, тя е донор. Но в последните години „стоката“, която идва от нея става все по-малко предпочитана, защото се предлагат много фалшификати. 70-80% от онова, което се опитват да продадат нашите търговци е менте, коментира Папалезов.
„Това се дължи на факта, че иманярството у нас е практикувано дълго време от много хора. Слоят, в който те търсят предмети под земята, е тънък – не повече от 40-50 сантиметра“, посочи той и допълни, че на практика те отдавна са изровили онова, което може да бъде изровено лесно. „Сега, ако намерят нещо, то или е недостатъчно или не толкова ценно. За да се компенсира липсата на находки, често замесените в схемите, прибягват до поръчка на фалшификати“, коментира Ангел Папалезов.
„Европейският пазар се интересува стоката да има документален или декларативен произход. Там обаче човек лесно може да се сдобие с документ, че законно притежава стари монети или предмети“, обясни главният инспектор. „В него обаче не се описва конкретно всяка един от тях. Така на практика с този един документ всичко, което е пристигнало, дори като незаконно придобито, вече може да се търгува законно“, каза още той.
