"Аз нямам поглед на състоянието на системата на защита, но като имам предвид, че през годините държавата не е отделяла почти никакви средства за поддръжка на защитните съоръжения. Не е най-доброто състояние на бомбоубежищата и скривалищата". Това каза бившият директор на Гражданска защита Андрей Иванов пред БНТ.
Може дълъг период да се живее в бомбоубежище, но са предназначени за кратко да се влезе и да се защити населението от поразяващите фактори, добави Андрей Иванов.
По думите на Иванов средства за бомбоубежищата и скривалищата са се отпускали по време на войните за козметични ремонти. В тях могат да бъдат изградени вентилационни системи, дизелови агрегати и да се даде възможност за автономна работа и живот по време на война и за защита от ядреното оръжие, уточни той.
Иванов обясни, че поддръжката на скривалищата е задължение на собствениците, а в България може да се разделят на три – държавата, общините и частните собственици. Тяхно задължение е да поддържат защитните съоръжения, а контролът е възложен на службата „Пожарна безопасност и защита на населението“, допълни бившият директор на Гражданска защита.
Иванов е раздвоен затова дали хората са подготвени за бомбоубежищата и скривалищата, но по думите му децата са по-подготвени от възрастните хора.
Той обясни, че има доста скривалища, които не са описани и обявени в списъка. След появата на ядреното оръжие започва строителството на противорадиационни укрития и скривалища с различна степен на защита. След 1990 година всички обществени и жилищни сгради се задължават да имат защитни съоръжения. Там, където не е направено, е нарушен законът, каза още Андрей Иванов.
Още: Пускат електронен регистър на бомбоубежищата у нас
