Няма юридически преки пред разсекретяването и публикуването на стенограмата “КТБ“, коментира в понеделник адвокат Александър Кашъмов от “Програма Достъп до информация“ пред БНР. Според него няма и нужда да се питат всички участници в срещата, както прави президентът Румен Радев.
“Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от УС на БНБ, вероятно и други хора. Естествено, самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали. Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закона за съгласие, защото има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина те нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечени в мнения, разговори, официални документи“, коментира Кашъмов.
Преди ден президентът обяви, че е преобърнал позицията за стенограмата. След като на няколко пъти отказа предоставянето на информация, той съобщи, че вече иска документът да придобие публичност. Наред с това Румен Радев каза, че е изпратил писма до всички участници в срещата за банковата криза. Той ги моли те да се съгласят стенограмата да бъде обявен пред обществеността. Мълчаливият отказ щял се счита за съгласие.
Това се случи, след като на първа инстанция съдът отхвърли отказа на Радев да предостави стенограмата по искането на сайта “Биволъ“.
Политическите консултации за банковата криза се проведоха при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. - девет дни, след като КТБ затвори врата и бе обявена под специален надзор от БНБ. В срещата участваха тогавашният премиер Пламен Орешарски, председателят на Народното събрание Михаил Миков, управителят на БНБ Иван Искров и парламентарно представените формации. И досега се пази в тайна коя от партиите е защитавала по време на срещата идеята за въвеждане на банкова ваканция с цел да бъде предпазена ПИБ.
“Съдът не приема в този случай професионалната тайна като легитимно основание за отказ и следователно тя трябва да бъде преодоляна. Ще трябва да се откаже БНБ в този случай от професионалната тайна, тъй като не е ясно, каква информация се съдържа вътре, която би могла да бъде квалифицирана по този начин. В случай ние говорим за една фалирала банка - няма каква вреда да произтече от даването на тази информация. Ако е имало частни лица, единствено за тях стои въпросът за съгласието. Ако те не са съгласни, едно просто заличаване на името би било достатъчно, докато цялото съдържание с изказванията би трябвало да бъде предоставено“, каза адвокат Кашъмов.
