На 1 март 1923 година, с указ на цар Борис III се утвърждава законът „За службата по поддържане и подобрение плавателността по Дунава“, в изпълнение на чл. 225 от Ньойския мирен договор.
В закона се уреждат задълженията по поддържане плавателността на Дунава в границите на България, както и изучаване леглото на реката и бреговете. Това са изцяло нови дейности за България към онзи момент и първоначално те се изпълняват от Инспекцията на дунавския сектор към Министерство на железниците, пощите и телеграфите със седалище град Русе.
Историческо развитие на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ /от 1922 г. до днес/
1922 г.: На 27 декември 1922 г. е приет Закон „За службата по поддържане и подобрение плавателността по Дунава“ в изпълнение на чл. 225 от Ньойския мирен договор (1919 г.). – Източник: Стенографски дневник, 19 ОНС, 27.12.1922, стр. 4
1923 г.: С Указ № 2 на цар Борис III на 1 март 1923 г. се утвърждава закона „За службата по поддържане и подобрение плавателността по Дунава“ – Източник: Държавен архив - Русе
1935 г.: Създава се „Дунавска хидрографна служба“ със седалище град Лом към Министерство на железниците. Основна задача: поддържане на корабоплавателния път, съставяне на карти на река Дунав и организиране на хидрометеорологични наблюдения в българския участък на реката.
1949 г.: „Дунавската хидрографна служба“ преминава към Министерството на народната отбрана под името „Дунавски флот – Русе“. Поради специалните задачи, свързани с дейността и изискванията на военния флот службата не може да изпълнява нарасналите изисквания на бързоразвиващото се речно корабоплаване.
1953 г.: Службата се връща към Министерство на транспорта, където е създадено „Управление плавателен път – Русе“. В дейността на Управлението, обаче, не е предвидено да извършва хидрографни и хидроложки проучвания за режима на реката. По тази причина „Управление плавателен път“ не е развито до степен да изпълнява всички задачи, свързани с международни задължения на България, като член на Дунавската комисия.
1955 г.: „Управление плавателен път – Русе“ преминава като отдел към Параходство БРП. При това положение задачите на Управлението, които се налага да бъдат разширени, още повече се ограничават до степен само да подпомагат речното корабоплаване.
През този период възниква и нов важен въпрос във връзка с изготвяне на проекти за бъдещите строителни дейности по използване на водните ресурси на река Дунав. Те изискваха наличност на много научни данни, за които беше необходимо да се извършват системни проучвания.
1956 г.: На 1 април 1956 година Министерският съвет приема постановление, с което „Управление плавателен път“ се реорганизира в „Управление за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав“ (УППД) със седалище град Русе. Със създаването на Управлението са регламентирани и основните му задачи, които представляват международните задължения на страната и поставените от правителството задачи по поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав.
1999 г.: С постановление на Министерския съвет УППД се трансформира в една от първите изпълнителни агенции в Република България – Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.