100 млн. вида информация стават част от дневния новинарски поток всеки ден. Тя се споделя на различни места и затова никой не може да каже какъв е мащабът й. Най-бързо се разпространяват фалшивите новини, докато за истинските информации е необходимо 6 мин., за да достигнат до 1500 души. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в международна конференция „Фалшивите новини на истинските тролове”, предаде репортер на БГНЕС.
В нея политици, представители на европейски и местни институции, на технологични компании, експерти, общественици и журналисти обсъждат измеренията и последиците от дезинформацията и начините за борба с нея.
Йотова коментира действителността у нас и попита възможно ли е да има фалшиви новини ако не се водят фалшиви послания и политика.
„Ние не сме застраховани от всички тези негативни тенденции. В едно изследване, направено през тази година, се посочва, че около 1.8 млн. души в България ежедневно попадат на лъжлива информация. Ще бъде интересно да проследим колко от изказванията и публикациите по време на предстоящата предизборна кампания за европейските избори ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест за това как се изпълняват мерките в борбата срещу фалшивите новини. Предизборната кампания ще бъде коренно променена и различна от това, което сме виждали досега – и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми”, подчерта вицепрезидентът.
Тя посочи, че за тези негативни процеси спомагат непознаването на редица европейски политики и документи от голяма част от гражданите и дори сред някои политици. Според нея когато не се познават тези документи, започваш да си измисляш неща, които не съществуват. По думите ѝ редица документи ще бъдат интерпретирани грешно, поради незнание как точно действат самите институти и механизми на ЕС.
Йотова заяви, че е невъзможно да се направи универсален антидот срещу „фалшивите новини”, но те могат да бъдат ограничени и заяви, че затова са необходими политическа воля, сили и енергия от най-малкото ниво на управление до европейските институции.
