Повече от 30 години Галина Арабаджиева си изкарва хляба в плевенската трудово-производителна кооперация „Мара Данчева”. Някога имала лошия късмет да заболее и попаднала в графата „хора с намалена работоспособност”. Като нея в предприятието са още близо 30 работници. Кооперацията е в бранша с най-много заети в плевенската икономика - шивашкото производство.
„Независимо, че сме трудоустроени, отношението към нас е много колегиално. С нормите горе-долу се справяме, но дори да неуспеем да ги изпълним, кооперацията ни доплаща. Условията за работа са много добри. През зимата се осигурява превоз за тези от нас, които не могат да се предвижват – сутрин ги докарват на работа, вечер ги връщат по домовете им. Пролет и есен се организират безплатни за нас екскурзии с преспиване из страната – хем опознаваме градовете, които посещаваме, хем колективът се сплотява” – разказва Галина Арабаджиева.
ТПК „Мара Денчева” е единственото предприятие в Плевен със статут на социално, защото повече от половината му работници и служители са с намалена трудоспособност. Регистрирано е към Агенцията за хора с увреждания и към Службата по трудова медицина. Има две почивни бази. През лятото нейните работници ходят на морска почивка в базата в Приморско – с осигурени безплатни нощувки и храна. През останалите сезони те ползват базата в Банкя - пак безплатно.
От доста години кооперацията кандидатства с проекти пред Агенцията за хора с увреждания и печели финансиране за тях. Благодарение на тези проекти производствената база е изцяло модернизирана и са създадени условия на труд, които отговарят на най-съвременните изисквания. От техниката в цеха, която е съобразена с възможностите на хора с увреждания, през климатизацията и отоплението и се стигне до най-дребните битови детайли в съблекалните и сервизните помещения. Нивото на осветеност и на шума се следи постоянно. Навсякъде има достъп за хора с инвалидни колички. Благодарение и на създадените добри условия за труд кооперацията е спечелила доверието на своите партньори от страните в Европейския съюз, с които работи.
„Текучество при нас няма. Но няма и желаещи да работят тази професия. Изпитваме глад за работна ръка. Можем да назначим още хора, независимо дали са здрави или трудоустроени, стига да се справят с работата, която им се възлага”, твърди председателят на ТПК „Мара Денчева” инж. Данаил Начев.
Според него винаги има какво още да се направи, за да се подобрят условията за хората с намалена трудоспособност – и от държавата, и от обществото. После дава за пример общинската управа на Плевен. Тази година намерила тя пари и начин да асфалтира пътя, по който трудоустроените работници на кооперацията стигат до предприятието. На повечето плевенчани това не направило впечатление. Но за хората, които имат проблеми с предвижването, то е голямо удобство.
„За съжаление в новия Закон за хората с увреждания не беше отразено едно искане, което за нас, работодателите на хора с намалена трудоспособност, е важно. Трудоустроените, които работят при нас, имат здравословни проблеми и много често си вземат болнични. Сега първите три дни от болничния се заплащат от работодателя. Смятам, че това не е коректно. И без това ни е трудно, и без това хората не успяват да си изкарат минималната работна заплата, а ние им я осигуряваме и я даваме. При нас поне три заплати в месеца се плащат от кооперацията без срещу тях да има произведена продукция. Трудоустроените работници в една поточна линия определено създават проблем със своите отсъствия заради заболявания, с по-ниската си производителност и т.н. Съгласно Закона всеки работодател трябва да осигури определен процент от работните си места за хора с увреждания. Много от фирмите обаче не го правят. Според мен е редно тези фирми да внасят определени средства във фонд, който да подпомага социалните предприятия”, твърди инж. Данаил Начев.