На 11 октомври 2018 г. във Велико Търново се проведе информационна среща – дебат на тема "Бъдещето на Кохезионната политика на ЕС". В срещата взеха участие 42 представители на бизнеса, студенти и преподаватели от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и НВУ "Васил Левски", млади хора и неправителствени организации (НПО) от Велико Търново и Горна Оряховица, Бюрото по труда, РИОСВ – Велико Търново, общини, медии и други.
Видео обръщение към участниците отправи Мария Габриел – българският комисар в Европейската комисия. "Политиката за сближаване е един от стълбовете в Европейския проект", подчерта г-жа Габриел. Тя каза, че хората и институциите трябва да могат да участват в обсъждането на политиката за бъдещето на Европейския съюз.
Фокусът през третия планов период ще бъде върху целите за по-интелигентна, по-зелена и по-свързана Европа, при по-оперативно и опростено управление на средствата. Многогодишната финансова рамка за 2021 - 2027 г. е 9 млрд. евро за България. Инвестициите са насочени към институционално сътрудничество и съвместни услуги от обществена значимост в транспортната инфраструктура, опазването на околната среда и социално-икономическото развитие. "Да отговорим на предизвикателствата в тези сфери чрез прилагането на политиката на сближаване", апелира нашият еврокомисар. "Целта е постигането на по-добри и по-бързи резултати по опростена, по-ефективна и по-гъвкава политика, и чрез законодателството. България да инвестира наличните ресурси, за да гарантира по-големи ползи за гражданите", добави тя.
Подробна информация за Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. представи Полина Косева, ръководител екип "Общински ресурсно-координационен център" при Националното сдружение на общините в Република България.
"Два ще бъдат основните приоритети", посочи лекторът, а именно:
I. Единен пазар, иновации и цифрова икономика, и
II. Сближаване и ценности.“
Г-жа Косева направи следните акценти: местните и регионални власти ще настояват целите за устойчиво развитие и зелен преход да бъдат основен приоритет; предвижда се 6% от ресурса да бъде заделен за устойчиво градско развитие; България ще настоява този процент да остане седем; развитието на селските райони ще се финансира самостоятелно с 5% от общия ресурс, с оглед постигането на по-висока ефективност; предлага се периодът на допустимост на разходите да бъде удължен с две години, България ще настоява за са три. Отпадат проектите, генериращи приходи. Парите са основно за политики, които са за подобряване на най-належащото в страната.
В последните пет години размерът на инвестициите за Великотърновска област е над 150 млн. евро, като най-активен е бизнеса (57 проекта), следван от общините. 48 договора за 12 млн. евро има по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с които се инвестира в младежи, хора със социални потребности, за да бъдат върнати на пазара на труда и да живеят достоен живот. 13 са проектите по оперативна програма "Региони в растеж" - за 100 млн. евро. След 2020 г. ще има пари от Европа. Ще бъдем подпомагани и чрез Кохезионния фонд, при изискване на по-голяма отговорност – финансово участие в проектите. Повишени ще бъдат средствата за сигурност, мобилност и почти двойно за наука и иновации. Това посочи в експозето си Мариела Цонева, директор на дирекция "Проекти и програми" в Община Велико Търново, обръщайки се и към студентите от ВТУ.
Дискусията беше открита с въпроси и предложения от фондация "Партньори за устойчиво развитие" - при преговорите за правилата да бъдат предвидени повече средства за НПО, с нулев процент на съфинансиране, което да осигури възможности за укрепване на гражданското общество и прилагането на ценностите; срокът за допустимост на разходите може да не бъде удължаван с две или три години, с оглед мобилизиране на усилията и постигането на по-добри и по-бързи резултати, предвид целите, очертани от г-жа Габриел. Закъсненията с отварянето и изпълнението на оперативните програми досега не са донесли полза за никого.
В дискусията взе участие и младият ресторантьор Николай Панайотов, дипломант на Професионалната гимназия по туризъм "Д-р Васил Берон", който предложи във фокуса на програмите да бъдат хората, и постави въпроса за нуждата от инвестиции в учители и ученици, за по-голяма мотивация за преподаване и учене, а не само в материална база. Необходимостта от обмяната на опит, добри практики и активност по програма "Еразъм" очерта г-жа Виолета Панова, представител на сдружение "Младежка толерантност" и Горнооряховски младежки парламент.
Без отговор останаха обаче следните въпроси:
1. Колко НПО са били партньори на община Велико Търново в проектите за цитираните по-горе инвестиции и кои са те?
2. Защо Община Велико Търново не отговаря на предложения и писма от НПО и не предоставя необходимата информация за подготовката на проектни предложения, с които е ангажирана?
3. Как ще бъдат избегнати неуспехи в усвояване на средства в случаи на проекти с трансгранично сътрудничество - например с Румъния?
Срещата беше организирана от Областния информационен център във Велико Търново.