"Във връзка с разпространената от агенция „Фокус” и повторена от „Дарик радио” информация за цената на водата в Сливен, която се позовава на „новина“, съобщена от „ВиК” – Сливен, ръководството на дружеството държи да заяви, че подобна информация и данни не са подавани нито от управителя инж. Севдалин Рашев, нито от звеното за връзки с обществеността, нито от други служебни лица. Информация за медиите ще бъде предоставена в момента, в който има такава". Това оповести в свое официално съобщение водното дружество в Сливен
Неясното, но за това пък категорично прессъобщение допълнително разтревожи жителите на Сливен и региона, на фона на медийните публикации за драстичен ръст на цените на водата в някои региони.
В тази връзка Actualno.com се свърза с управителя на сливенския воден оператор Севдалин Рашев с въпроса ще има ли промяна в цената на водата в Сливен и дали в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) има внесено предложение за увеличение. Управителят на ВиК - Сливен бе категоричен, че предложение за повишаване на цената не е внасяно. Заедно с това поясни, че разчетите за лек ръст на цените се съдържат в петгодишния бизнес план, който той е разработил преди две години. Рашев подчерта, че единствено Комисията за енергийно и водно регулиране е органът, който може да взема решения относно промяна в цените на водата. И отказа коментар, препращайки към очакваното решение на КЕВР в понеделник.
На въпрос на Actualno.com дали бъдещите 100 милиона лева инвестиции във водопреносната система на Сливен и региона ще доведат до рязко увеличение на цената на водата, Севдалин Рашев отговори, че „рибата все още е в морето, а ние слагаме тигана”. И уточни, че това ще зависи от приетия начин на осчетоводяване.
Впрочем, ако очаквате, че цената на водата се формира като съотношение между потреблението и производствените разходи, сте на грешен път. Истината е, че методиката за определяне на цените на водата, регламентирана в Наредба за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, включва понятия като „норма на възвръщаемост на капитала” („разходи плюс”) и „текущо фактически стойности на необходимите приходи на ВиК оператора”. А също „горна граница на цени” („при който Комисията едновременно утвърждава цени на ВиК оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период с инфлационен индекс, намален с коефициент Х” – каквото и да означава това) и прочие счетоводни термини, гарнирани с трудно разбираеми коефициенти и математически формули. Понятни единствено за избраниците в КЕВР и техните съветници. И евентуално за експерт счетоводителите.
Не е трудно да се предположи, че облечената в нормативен акт счетоводна еквилибристика позволява на ВиК дружествата и КЕВР безпроблемно да жонглират с коефициентите, формулите, разходите и - цената на най-насъщната стока. Природно благо, всъщност.
