Сливенската духовна общественост почете 80-годишния юбилей на обичания и уважаван Сливенски митрополит Иоаникий.
Да изразят почитта си към владиката, на литургията в катедралния храм „Свети Димитър” присъстваха кметът на Сливен Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет Димитър Митев и много представители на църковния клир, държавната и местната власт, общественици, миряни.
„Вие сте духовен водач на хората в нашата епархия. Нека силата и мъдростта продължават да бъдат Ваши спътници по пътя Ви към доброто! От мое и от името на всички граждани на община Сливен Ви желая здраве и енергия начело на Сливенската митрополия!“, изтъкна в приветственото си слово кметът Стефан Радев.
Областният управител Чавдар Божурски поздрави юбиляра и подчерта уважението си към честната му служба в името на Доброто и духовните ценности.
Още много официални поздравления и подаръци получи дядо владика по случай достолепната годишнина. Но може би най-ценният сред тях е почитта, пиетета на миряните от Сливенска епархия към неуморната му деятелност, вътрешната му сила и извисеност на истински духовен пастир.
Вече 58 години митрополит Иоаникий неотклонно служи на църквата. На 23 март 1980 г. е избран от клира и миряните за Сливенски митрополит.
Митрополит Иоаникий е сред най-уважаваните авторитети в Българската православна църква. Напътствията му са безценен ориентир във важни моменти за църквата, за обществения живот, а и за всеки човек в нужда. Известен е с дарбата си на писател и задълбочените си интереси по история.
Сливенският владика е почетен гражданин на гредовете Сливен, Бургас, Ямбол, Несебър и Айтос.
Роден е на 2 март 1939 година със светското Иван Георгиев Неделчев в сливенското село Пет могили. През есента на 1953 г. постъпва като семинарист в Софийската духовна семинария. През 1960 г. е проет в Софийската духовна академия. На 1 април 1961 г. в мъглижкия манастир „Свети Николай“ е подстриган в монашество с името Иоаникий. На 17 март 1963 г. е ръкоположен за йеромонах от ректора на Духовната академия епископ Николай Макариополски.
През 1964 г. заминава на специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. На 24 ноември 1968 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Никодим Сливенски. В края на 1968 г. е назначен за протосингел на Старозагорска митрополия.
От октомври 1970 г. до декември 1971 г. специализира в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. След завръщането си в България отново е протосингел на Сливенска митрополия.
На 20 април 1975 г. в катедралата „Св. Александър Невски“ в София е ръкоположен за Велички епископ и е назначен за викарий на Сливенска митрополия.
На 23 март 1980 г. е избран, на 13 април е утвърден канонически и на 20 април 1980 г. е интронизиран като Сливенски митрополит.
След смъртта на патриарх Максим, на 6 ноември 2012 г. групата митрополити около Калиник Врачански и Николай Пловдивски предлага митрополит Иоаникий за наместник-председател на Светия Синод, но той писмено отказва тази номинация, както и да бъде кандидатиран за патриарх. На 10 ноември 2012 г. Иоаникий участва в избора на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски за наместник-председател на Светия Синод и отказва да се включи в последвалия бойкот от групата около Калиник и Николай.
Така митрополит Иоаникий лично допринася за преодоляване на смущенията в ръководството на Българската православна църква след смъртта на патриарха и за успешното свикване на Патриаршеския събор, който през февруари 2013 г. избира Русенския митрополит Неофит за нов патриарх.
За митрополит Иоаникий един от представителите на сливенската интелигенция написа: „Щастливи сме, че на престола на Сливенска епархия ние имаме уважаван пастир за честно служение на църквата и народа. В негово лице виждаме следовник на възрожденската традиция на българската църква и пример за днешни и утрешни водачи, за клира и за миряните. Да му пожелаем крепко здраве и много духовни сили, за да може със своята мъдрост и опитност още много години да служи все тъй предано на Църквата и на Отечеството”.
